Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
гр. София, 23. 12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1892/2008 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./,вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 788 от 18.12.2007 год.по гр.д. № 838/2007 год.,постановено по реда на чл.218з ГПК,Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение № 1 от 05.01.2006 год.по гр.д. № 68/2005 год. на В. районен съд, в частта,в която са отхвърлени искове с правно основание чл.97 от ГПК /отм./ и чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ и вместо това е постановил решение по същество,с което е признал за установено, по отношение на З. М. В. и С. М. И., че ищецът П. Д. Т. е собственик на недвижим имот-апартамент № 11, в бл.3, вх. А, ет.4 с площ от 63.81 кв.м., ведно с избено помещение № 11 и съответните части от общите части, ведно с правото на строеж, който апратамент се намира в гр. В., ул.”П” в сградата, построена в урегулиран поземлен имот- парцел **** за комплексно жилищно строителство, кв. 111, по плана на гр. В. и е отменил нотариален акт № 6, том I, дело № 306 от 12.02.1998 г. на нотариус Г. Ш. , с който Д. Талев чрез пълномощника си М. Ш. е продал на З. М. В. недвижим имот- апартамент № 11, в бл.3, вх. А, ет.4 с площ от 63.81 кв.м., ведно с избено помещение № 11 и съответните части от общите части, ведно с правото на строеж, който апратамент се намира в гр. В., ул.”П” в сградата, построена в урегулиран поземлен имот- парцел **** за комплексно жилищно строителство, кв. 111, по плана на гр. В..
Срещу така постановеното въззивно решение е подадениа касационна жалба от З. М. В..
Касаторът З. М. В. поддържа,че в нарушение на процесуалния закон съдът е допуснал изменение на предявения от ищеца иск, тъй като е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума-от чл. 26 ЗЗД, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 97 ГПК/отм./Счита, че съдът не е извършил контрол по отношение на определението, с което е прекратено производството по гр.д. № 534/2005 год., и е обеззсилено решение по гр.д. № 467/1996 г. на В. районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен между ищеца и неговия праводател. Касаторът твърди, че ищецът П е знаел за решението, с което е развален договорът за издръжка и гледане, тъй като е представял решението по друго дело. Изложени са доводи, че съдът не се е съобразил с материалния закон, тъй като не е взел предвид направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на В. . Освен това релевира доводи за необоснованост, както и за неправилност -касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора,с което се да се отхвърлят предявените искове.
В депозиран по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор П. Т. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че изменението в основанието е извършено при спазване на процесуалния закон и че не е бил уведомен за решението на съда за разваляне на договора за издръжка и гледане. Моли съда да потвърди решението на П. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна ,поради следното:Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл.218з ал.1 ГПК,като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът е установил, че решението, с което е развален договорът за издръжка и гледане, сключен между ищеца Т. и неговият баща Д е обезсилено и делото прекратено, но не е изложил мотиви относно правните последици от това прекратяване по отношение на придобиването на имота от ответниците В. По останалите въпроси,а именно отхвърлената претенция на касаторът с правно основание чл. 118 от ГПК/отм,решението на въззивния съд е влязло в сила. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд се произнася по спора на делото само в рамките,очертани от касационното решение. Правилно и законосъобразно ,при новото повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, решаващия съд е съобразил акта си с дадените указания по приложение на закона с оглед на констатираните факти. Съдът е установил, че ищецът е придобил процесния имот по силата на договор за издръжка и гледане, сключен между него и баща му Д. Т. По повод развалянето на този договор е образувано дело № 467/1996 г. пред Районен съд- В. , като решението по делото е обезсилено с определение по гр.д. № 534/2005год. от П. окръжен съд. Въззивният съд е приел, че решението на районния съд по гр.д. № 467/1996 г. не е влязло в сила на 10.03.1997 г. поради това, че П. Т. –ответник -не е бил уведомен за него. Пазарджишкият окръжен съд е възстановил срока за обжалване и след като е разгледал жалбата е прекратил производството и е обезсилил решението на районния съд поради това, че ищецът е починал, а единият от ответниците-П. Т. е негов наследник по закон. Това определение е влязло в сила. Следователно след като не е развален договорът за издръжка и гледане, сключен между ищеца Т. и неговият баща Д, то ищецът е запазил правата си по същия. Към 12.02.1998 г., когато е извършена прехвърлителната сделка между Д касатора, договорът за издръжка и гледане на е бил развален. Следователно към този момент Д. Т. е прехвълил права, които не е притежавал. Тази сделка не е нищожна, но е непротивопоставима на действителния собственик. Аргумент за това е материалния закон, който предвижда, че лице, което придобие имот от несобственик, може да стане собственик след петгодишно давностно владение. Касаторът не е доказал непрекъснато и необезпокоявано петгодишно давностно владение, така, както изисква закона. Въззивния съд е разгледал неговото възражение, но е намерил същото за неоснователно. След съвкупна преценка на доказателствата – разпит на свидетели и писмени доказателства е приел, че имотът е владян от друго лице,а именно И. Т. /видно от представен по делото договор за наем/. Касаторът не е доказал, че е осъществявал владение чрез нея или трето лице, нито е доказал началната дата на владението. Поради изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение.
След като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно безспорен конкретен факт,а въззивната инстанция е съобразила дадените й указания,то преразглеждането на същия довод по повод новата касационна жалба и повторно разглеждане на спора от касационната инстанция е недопустимо,поради преклузия на правата.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 788 от 18.12.2007 год.по гр.д. № 838/2007 год. на П. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: