О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№669
София, 24.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 554 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби с вх. № 1365/19.02.2009 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирани от “Е” ООД, гр. С. и вх. № 1673/27.02.2009 г. от А. за с. к. , срещу въззивно решение № 125/29.12.2008 г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.03.2008 г. по т. д. № 184/2007 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 956,16 щ. д., съставляваща цена по приватизационен договор от 21.07.2000 г. и за неустойка за забава до размер на 2 877,50 щ. д. и при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ съдът е уважил претенцията по чл. 92 ЗЗД на АСлПК за сумата 9 270 щ. д., представляваща неустойка за забавено плащане цената по приватизационния договор за времето от 19.07.2005 г. до 19.11.2006 г.
Касаторите са въвели като оплаквания в касационните жалби твърдения за неправилност на обжалваното решение в съответните му части по съображения за необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон – чл. 26, ал. 3, т. 5 и ал. 4 ЗППДОбП /отм./ и чл. 76, ал. 3 ЗЗД. В жалбите се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на цената по приватизационния договор в хипотезата на чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП /отм./, при предвидено в договора разсрочено плащане, както и с момента на настъпване на тази изискуемост, предвид уговорките в приватизационния договор за заплащане на неустойки за забава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а с оглед изложените от касаторите основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът А. за с. к. е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обоснована с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК предпоставка. Поддържа се, че въпросът за определяне момента, от който купувачът по договор за приватизационна продажба изпада в забава при изгубване правото на разсрочено плащане, в резултат на нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 3, т. 5 ЗППДОбП /отм./ е от значение за разрешаването на правния спор по дължимост на цена по приватизационния договор и по неустойка за забава. Посочено е, че в тази насока, предвид множеството приватизационни договори, сключени при условия на разсрочено плащане, се налага тълкуване на законодателното разрешение на чл. 25, ал. 3 и ал. 4 ЗППДОбП /отм./ и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В депозираното към касационната жалба на “Е” ООД изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението за наличието, по обусловилите решаващата воля на въззивния съд и чрез нея крайния правен резултат по делото, на въпроси от материалноправно и процесуално естество – за тълкуване разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 5 от ЗППДОбП /отм./ и съпоставянето и с чл. 25, ал. 4, изр. 3 от същия закон, за предпоставките за прекратяване правото на разсрочено плащане на цената при хипотезата на прехвърляне на дялове между съдружници и придобиване на повече от 1/3 от дяловете от лица, които са с правата по чл. 5, ал. 2 от същия закон, както и за момента, от който при подобна хипотеза, купувачът изпада в забава, респективно дължи неустойка – дали това е моментът на прехвърлянето на дяловете /както е приел въззивният съд/ или е необходима покана от страна на продавача по договора.
Поддържа се, че тези съществени за жалбоподателя въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид множеството сключени договори за приватизация с възможност за разсрочено плащане, което изисквало анализ и съпоставка на цитираните текстове, въвеждащи ограничения за разсрочено плащане и санкции при съответни нарушения.
Жалбоподателят се позовава и на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – цитирани са и приложени две решения на ВКС – Решение № 28/09.02.2006 г. по т. д. № 245/2005 г., І т. о. и Решение № 417/20.03.2000 г. по гр. д. № 1488/1999 г. на V г. о. на ВКС.
Въведени са като процесуалноправни въпроси – тежестта на доказване на обстоятелството, че повече от 1/3 от дяловете на дружеството са били прехвърлени на лица, извън тези по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./, довели до прекратяване правото на разсрочено плащане, и за изискването за преценка на извънсъдебното признание /чл. 127, ал. 2 ГПК/, като се поддържа, че в тази връзка решението е в противоречие с константната практика на ВКС, която е цитирана и приложена към касационната жалба.
Повдигнатите от жалбоподателите материалноправни въпроси, свързани с анализ и тълкуване разпоредбите на чл. 25, ал. 3 и ал. 4 ЗППДОбП /отм./, и от тук за предпоставките за настъпване на прекратяване на правото на разсрочено плащане на цената по приватизационния договор и за определяне момента, от който купувачът изпада в забава при подобна хипотеза, попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като от тяхното разрешаване зависи изхода на спора за дължимост на незаплатена цена по приватизационен договор и на договорна неустойка за забава. За да е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото, следва приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на съда, да е неясна, непълна и да се налага по тълкувателен път да се изяснява нейното съдържание.
Така дефинирано основанието за допустимост на касационно обжалване и по двете касационни жалби, свързано с тълкуване съдържанието на законовите разпоредби, въвеждащи придобиване право на разсрочено плащане на цената по приватизационен договор /чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП /отм./ и хипотезите на прекратяване на това право /чл. 25, ал. 4/ и настъпването на предсрочна изискуемост на цената, попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на процесуалноправните въпроси, поставени в изложението към касационната жалба на “Е” ООД, същите са свързани с проверка по основателността на касационната жалба, предвид регламентацията на чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторът АСлПК ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 574,22 лв., а касаторът “Е” ООД в размер на 243,80 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касаторите делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 125/29.12.2008 г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора А. за с. к. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 574,22 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
Указва на касатора “Е” ООД гр. С. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 243,80 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
Уведомява жалбоподателите, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: