O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
[населено място], 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 250/2016 г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 101337/ 13.08.2015г. от Д. Н. Д. приподписана от служебен адвокат Л. Ц., срещу определение от 17.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 8043/2015 г. на Софийски градски съд, ТО VІ, 20 състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2015 г. по гр.д.№18171/2014 г. на Софийски районен съд, за връщане на подадената от него искова молба, на основание чл.129 ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности,
Касаторът поддържа оплакване ,че атакуваната от него заповед №РД-248/29.10.2013 г. е нищожна, тъй като от нея не са произлезли последици относно възстановяването на заеманата длъжност.Посочва,че това е следвало да стане от 28.10.2014 г. Изтъква,че е бил ощетен при определяне на дължимото обезщетение за неползвани отпуски и други плащания,като бонуси,награди,добавки ,за установяване размера на които е поискал назначаване на вещо лице и че издължаването им е било забавено. Намира,че е необходимо процедурата по възстановяване да бъде извършена отново и законосъобразно. Счита, че неправилно производството по спора е било разделено. Иска обжалваното определение да бъде отменено . В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване посочва, че точното прилагане на закона при възстановяването е опорочено, че за него са налице щети,които е трудно да се определят по размер, че въззивният съд не е приложил правилно закона , не е проверил мотивите на първоинстанционния съд и не е дал отговор на нито един от повдигнатите от касатора въпроси. В заключение изтъква, че са нарушени гражданските му права, че липсва мотивировка защо са възприети изводите, направени от първоинстанционния съд за неотстраняване недостатъците на исковата молба, че въззивното определение няма дата и в него е посочено, че въззивната жалба е основателна, а впоследствие като краен резултат тя е оставена без уважение. С молба вх.№ 138286/ 11.11.2015 г. адв. Л. Ц. е изтъкнал,че са били подадени две въззивни жалби- от него и от касатора, но с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл само по една .
Ответтникът по частната жалба Комитет за регулиране на съобщенията в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт П. П. , я оспорва.Претендира възнагрлаждение за юрисконсулт.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
В законовия срок е постъпила подписана лично от касатора частна касационна жалба вх.№101337/13.08.2015 г. С разпореждане от 26.08.2015 г. тя е оставена без движение с указания за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и да бъде приподписана от адвокат. Постъпила е поправена частна касационна жалба вх.№112540/18.09.2015 г.,подписана от касатора, в която изложени принципно същите доводи.В нея се съдържа искане за назначаване на нов служебен адвокат за приподписване на касационната жалба и оплаквания от процесуалните действия на досегашния, който не съгласувал с касатора изготвените документи, не го подпомагал със съвети и се укривал . Посочва, че се отказал от защитата му с въззивната жалба.С разпореждане от 24.09.2015 г. му е указано,че правната помощ не е прекратена на някое от основанията , посочени в ЗПрП и служебният адвокат не може да бъде заменен. Даден му е нов едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на жалбата. В молба вх.№121183/09.10.2015 г., озаглавена жалба ,отново е поискал замяна на адвоката. Въззивният съд е разпоредил разпореждането му от 26.08.2015 г. да бъде съобщено на служебния адвокат, който на 11.11.2015 г.е приподписал жалбата и изготвил цитираната по-горе молба. В последващи молби, озаглавени по различен начин, се съдържат многократни откази на касатора от назначения му служебен защитник и данни за подадени от него искания до САК за определяне на нов такъв . С писмо вх.№1635/07.01.2016 г. САК е уведомил съда, че на 13.11.2015 г. служебният адвокат Л. Ц. е подал молба за отказ от защита, на 16.11.2015 г. е определен нов адвокат, а на 10.12.2015 г. е постъпила молба от касатора , с която се отказва от защитата на адв.Ц.. С определение от 14.01.2016 г. въззивният съд е назначил за служебен защитник на касатора определения нов адвокат- Е. Г.. Постъпила е частна жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване вх.№597/20.01.2016 г. подписани от новия служебен адвокат, а така също и допълнение към частна жалба вх.№697/21.01.2016 г. от касатора.
Жалбата вх. № 101337/ 13.08.2015г. ,изложението към нея и молба вх.№ 138286/11.11.2015 г. от служебния защитник са подадени в съответните законови срокове, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване преграждащ развитието на делото акт на въззивен съд и са допустими. Останалите жалби и допълнения не могат да бъдат обсъждани поради преклузивния срок за сезиране по чл.275 ал.1 ГПК и подаването им извън него, за който се следи служебно. На касатора е бил назначен с определение от 05.02.2015 г. на първоинстанционния съд служебен адвокат Л. Ц.. Обстоятелството,че касаторът е останал недоволен от оказаната му защита и е поискал отвода му с въззивната жалба не е довело до прекратяване на представителството. Правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат. Представляваното лице няма правата на упълномощител да оттегли пълномощията му. Поради това отводът, съдържащ се във въззивната жалба е без правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от ЗПрП, назначеният служебен адвокат може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или ал. 2 от ЗПрП, по реда, по който е назначен. В случая това е бил въззивният съд. Искането на касатора за замяна на адвоката, съдържащо се в поправена частна касационна жалба вх.№112540/18.09.2015 г. не е уважено с цитираното разпореждане от 24.09.2015 г.,като е прието,че не са налице основания за това по ЗПрП. Определението, респективно разпореждането, с което е оставена без уважение молба за замяна на назначения адвокат с друг адвокат по реда на чл. 26, ал. 5 ЗПрП, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в същия закон или в ГПК е предвидено, че такова определение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. то е необжалваемо. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи само определението, с което се отказва правна помощ.Идентични изводи са направени в определения на ВКС по ч. гр. д. № 437/2012 г., II г. о.
Първоинстанционното производство по гр. д. № 18171/2014 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на касатора,след разделяне на адм.д.№1871/2014 г. на АССГ.Предмет на претенцията му е заповед № 07-248/29.10.2013 г., с която след проведен предходен трудов спор , приключил в негова полза, е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност главен експерт, с място на работа отдел радиоразпръскване.Касаторът е посочил,че е следвало да бъде издадена отделна допълваща заповед за изплащане на обезщетенията и отпуските за периода,през който не е бил на работа поради незаконното уволнение.С разпореждане от 10.10.2014 г. исковата молба е оставена без движение и му е указано да конкретизира петитума на исковата молба,тъй като е налице противоречие с изложените в нея обстоятелства: да посочи какво е отправеното искане във връзка със заповедта,с която е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, дали желае в нея да бъдат включени дължими обезщетения по КТ- дали това са обезщетенията по чл.225 ал.1 КТ,присъдени му по гр.д.№57266/2009 г., или иска обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ поради незаконното уволнение, както и относно промяна на датата на влизане в сила на заповедта за възстановяване; или иска тя да бъде отменена като незаконосъобразна, по причина, че в нея не са включени посочените обезщетения; какъв е правният му интерес от предявяване на такъв иск. С молба вх.№1025414/17.03.2015 г., подадена чрез назначения му служебен защитник е посочено, че желае изплащане на дължимите обезщетения по чл.225 ал.1 КТ и неизплатени обезщетения за неизползване платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ поради незаконното уволнение, че правният интерес произтича от факта,че е възстановен по трудово правоотношение, а следва да работи на старата длъжност като държавен експерт,че са нарушени негови права и интереси,тъй като няма същия статут и привилегии на работното си място и в обществото,както и че заповедта е незаконосъобразна и нищожна.С разпореждане от 13.05.2015 г. исковата молба е върната и производството по делото-прекратено, поради неотстраняване на недостатъците й. Срещу разпореждането е подадена частна жалба вх.№1055077/03.06.2015 г. чрез служебния защитник и частна жалба вх.№1055117/03.06.2015 г. лично от касатора, които съдържат едни и същи оплаквания. Оставяйки без уважение частната жалба, въззивният съд е приел, че възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност настъпва при кумулативното наличие на два юридически факта-съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение и явяването на уволнения работник на работа в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Заповедта за възстановяване не е елемент от правопораждащия фактически състав и поради това липсва правен интерес от обжалването й.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, за който счита, че е включен в предмета на делото и по който е налице произнасяне от страна на въззивния съд, което да е обусловило решаващите му изводи в обжалванoто определение.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010г., по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, неформулирането на правен въпрос при излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Правният въпрос , въведен от касатора, представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която се проява като такава чрез кумулативна даденост с една от трите посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 280 ГПК специални предпоставки. Не е в правомощията на ВКС ,въз основа на изложеното в жалбата и приложението, да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. Допустимо е редактиране или уточняване въпроса, но след като такъв поставен от страната, а тя не го е сторила.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че становището , изложено в молба вх.№ 138286/ 11.11.2015 г.,че въззивният съд се е произнесъл само по една от жалбите, с които е бил сезиран, представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не се разглежда в стадия по селекция на касационната жалба, а и не може да бъде споделено, доколкото същите съдържат идентични оплаквания.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в определения от чл.11 вр.чл.7 ал.1 т.7 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.07.2015 г. по ч.гр.д № 8043/2015 г. на Софийски градски съд, ТО VІ, 20 състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. да заплати на Комитета за регулиране на съобщенията сумата двеста лв.,направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: