ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
София, 29.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1804 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Свилен Цветанов – прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура – срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 01.ІІІ.2018г. по гр.д. № 367/2017г.
Ответникът по касационната жалба И. С. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Й. Ц. Й. е заел становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ВТАС по въззивни жалби и на двете страни е пътвърдил решението на ОС Русе от 19.VІ.2017г. по гр.д. № 177/2017г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Ст.И. 35000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ вследствие на незаконно обвинение за престъпления, ведно със законната лихва от 24.Х.2016г., и искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 200000лв.
Въззивният съд е приел за установено наличието на основание за обезщетяване на ищеца за претърпените неимуществени вреди. Взето е предвид, че с постановление от 31.ІІІ.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че за периода от неустановена дата до 30.ІІІ.2011г. участвал в организирана престъпна група от три лица, създадена с цел да върши престъпления по чл.277а, чл.288 и чл.278а НК – престъпление по чл.321 ал.2 НК, и за това, че на 30.ІІІ.2011г. в туристически комплекс „Оазис“ държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл.278 ал.6 НК; на 31.ІІІ.2011г. ищецът е задържан за 72 часа, която мярка е заменена същия ден с „парична гаранция“ 15000лв., намалена на 3000лв. през юни 2011г.; на 04.ІV.2011г. е наложена и мярка забрана за напускане пределите на страната, отменена две години по-късно.; с постановление от 29.VІ.2011г. е отказано на ищеца разрешение за напускане на страната в периода 01.VІІ. – 01.ІХ.2011г., за да пребивава на територията на РЮА във връзка с дейността на дружество „Конкордия Коинс енд Джулъри Гелъри“; с определение от 13.ІІ.2014г. СпНС е върнал досъдебното производство с възможност СГП в 3 месечен срок да го внесе за разглеждане от съда или да прекрати наказателното производство; с постановление от 07.ІV.2014г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за същите престъпления; обвинителен акт е внесен на 27.VІІІ.2014г., като с присъда от 21.ІІІ.2016г., влязла в сила на 24.Х.2016г., СпНС го е оправдал за повдигнатите му обвинения; с определение от 16.ХІ.2011г. на ОС Русе е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. срещу И. и Ц. М.И. с цена 1 811 474лв. чрез налагане на обезпечителни мерки върху притежаваното от тях имущество, отменено с определение от 29.12.2016г.; с решение от 12.Х.2011г. бракът между ищеца и Ц. И. е прекратен по взаимно съгласие; с решение от 26.ХІ.2013г. П. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.2б ЗОДОВ 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от досъдебното производство, водено в неразумен срок. Въз основа на показания на свидетели, в т.ч. бившата съпруга на ищеца и съпруг на сестра му, кредитирани като преки и безпротиворечиви, е направен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са свързани с негативните му изживявания вследствие незаконното му обвинение – притеснения, страх от осъждане и влизане в затвора, чувство на унижение, накърнени чест, достойнство и добро име в обществото.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди са взети предвид: водено наказателно производство във всичките му фази за две умишлени престъпления, едното от които тежко; чисто съдебно минало; продължителен период на производството – 5г.6м.; мярка за неотклонение „парична гаранция“, принудителна мярка „забрана за напускане пределите на РБ“, продължила две години; отказано разрешение за пребиваване на ищеца в чужбина за поисканото време във връзка с бизнеса му в чужбина; обвиненията послужили като основание за започване на производство пред КОНПИ и за обезпечаване на бъдещия й иск чрез запориране и възбраняване на имуществото на ищеца и на съпругата му, продължили пет години; разгласяване за наказателното производство в медиите; наказателното преследване се отразило не само на емоционалното състояние, но и на семейството и бизнеса на ищеца – производството се отразило на отношенията между ищеца и съпругата му, което довело до развода им – неоснователно е възражението на ответника за недоказана причинна връзка на развода с производството, в такъв смисъл са показанията и на тримата разпитани свидетели, разводът по взаимно съгласие не означава, че липсва такава връзка; наказателното производство се е отразило изключително неблагоприятно върху професионалния живот на ищеца – поради наложената забрана да напуска страната ищецът не е можел да развива бизнеса си в чужбина, останал без парични средства, наложените запори и възбрани на имуществото на ищеца и на съпругата му допълнително ограничили възможността семейството да се издържа; вследствие принудителната мярка за напускане на страната, дълго продължилото наказателно производство и злепоставянето на ищеца пред близки, познати и бизнес партньори ищецът загубил бизнеса си; взето е предвид обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д. № 430/2013г. на ОС Русе на ищеца са присъдени 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от досъдебното производство, водено в неразумен срок; съобразени са и обществено-икономическите условия в страната – стандарт на живот и средностатистически показатели за доходите и покупателните възможности към датата на деликта. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение не е завишено с оглед обвинението за две престъпления, едното от които тежко, дългата продължителност на наказателното производство и конкретните му отражения върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, семейния и професионалния му живот. Отчетено е и че спрямо ищеца не е налагана най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, че той е оправдан още на първа инстанция без протест на прокуратурата, че няма данни за настъпило влошаване на здравословното му състояние, присъденото вече обезщетение за периода на воденото досъдебно производство, което е част от общия период на воденото наказателно производство.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязлото в сила решение, разрешението на който е в противоречие със сочената практика на ВКС, обективирана в т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. и в решение по гр.д. № 1416/2010г. ІІІ ГО, предвид липсата на преценка на оплакването на касатора във въззивната му жалба за включване в обхвата на вредите и тези от наложената мярка „забрана за напускане на страната“, въпреки че тя е взета предвид при прилагането на чл.52 ЗЗД по влязлото в сила решение по претенцията по чл.2б ЗОДОВ и е била търпяна в период, предхождащ гр.д. № 430/2013г /04.ІV.2011г. – 16.ІV.2013г./.
Поставен е и въпросът „следва ли съдът да вземе предвид всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, вкл. обща икономическа среда, жизнен стандарт и общо прието разбиране за справедливост, и да изложи мотиви за значението им“, по който въззивният съд се произнесъл в противоречие с т.2 и т.11 от ППВС № 4/1968г. и решение по гр.д. № 85/2012г. на ВКС ІV ГО. Този въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване, тъй като въззивният съд в съответствие със сочената практика е взел предвид обществено-икономическите условия в страната, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата на увреждането.
В съответствие, а не в противоречие с т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, се е произнесъл въззивният съд и по въпроса „следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне на размера на обезщетението“, изрично приемайки за установено наличието на такава връзка, посочвайки, че „вредите са свързани с негативни изживявания на ищеца – притеснения, стрес, страх от осъждане и влизане в затвора, чувство на унижение, накърнени чест, достойнство и добро име в обществото“.
Държавна такса по касационната жалба не се дължи /ТР № 7/2014г. на ОСГК/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 37 от 01.03.2018г. по гр.д № 367/2017г. в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ ГО за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: