Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
Гр.София, 28.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ВИДЕНОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.346,т.2 НПК.
С присъда №290/12.11.15 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО,12 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.3400/15 г., е отменена оправдателна присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 109 състав по Н.О.Х.Д.17788/13 г.и подсъдимият М. Т. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.2 НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца и глоба в размер на 300 лв. На основание чл.61,т.2 вр.чл.60,ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е зачетено времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя защитник с жалба и допълнение към нея, изтъквайки трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на дееца или изменението й чрез намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Наред с отправените искания защитата настоява в случай на преценка за допускане на третирани в допълнението към жалбата процесуални нарушения от долустепенния съд, да се отмени атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Основното искане обаче е Г. да бъде оправдан, предвид релевирано нарушение на материалния закон, чието приемане би направило деянието несъставомерно.
Представителят на ВКП намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях доводи, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Оплакването, което трябва да бъде обсъдено най-напред, е свързано с допуснато според защитата съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото въззивната инстанция не е подложила на стриктен анализ всичкия събран по делото доказателствен материал. ВКС не може да се солидаризира изцяло с този довод, тъй като СГС в зависимост от ясно заетата от него позиция е обсъдил относимите доказателствени материали и им е направил разбор. Съвсем отделен е въпросът каква е тяхната правна интерпретация. Той следва да бъде решен на плоскостта на оплакването за допуснато нарушение на материалното право.
Без съмнение и двете инстанции са разкрили нередности по производството, обосноваващи претенцията на защитата за несъставомерност на процесното деяние- доколкото не е установена по надлежен ред концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия с оглед отказа на прокурора на досъдебната фаза на процеса да допусне повторно изследване на кръвната проба. Оценката обаче, която е дадена на този проблем, е намерила различно разрешение от решаващите съдилища.
За да може да даде отговор на поставения въпрос за допуснато нарушение на материалното право, за върховната съдебна инстанция по наказателни дела е от изключително значение да проследи поведението на органите на досъдебното производство.
Актът за установяване на административно нарушение на Г. с оглед управляването на автомобил след употреба на алкохол е изготвен на 30.06.13 г., което е и датата на извършване на вмененото престъпно деяние. Още на 01.07.13 г. е изготвен протокол за химическа експертиза, съгласно който чрез газхромато-графския метод е установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 2,2 промила. На 25.07.13 г.е отправено искане до бюро Съдимост при СРС и същия ден е подготвено свидетелство за съдимост, прегледът на което установява квалификацията на инкриминираното деяние по чл.343 Б,ал.2 НК. Пак този ден разследващият полицай Д. /л.1 от ДП/ е уведомил прокурора, че на основание чл.212,ал.2 НПК е започнато досъдебно производство срещу М. Г. по чл.343 Б,ал.1 НК. Разпитани са и свидетели.
По неясни причини постановлението за привличане на обвиняем е изготвено почти два месеца по-късно- на 17.09.13 г. и е предявено на Г. и упълномощения от него още на 12.07.13 г.защитник адвокат Г. /л.16 от ДП/ на 25.09.13 г.,в 15.30 ч. /л.14 от ДП/. Незабавно е пристъпено към разпит на обвиняем, приключил в 15.50 ч. След това между 16.00 и 16.30 ч. е предявено разследването на дееца и неговия защитник, за което е отправено изрично искане по време на разпита на обвиняем. При предявяването защитникът е посочил несъответствия в събрания по делото доказателствен материал, касаещ гласните доказателствени средства и писмени доказателствени такива, създаващи съмнение в химическия анализ на изследваната кръвна проба на Г. и в тази връзка- в неустановен по надлежен начин съставомерен признак на инкриминираното деяние. По нарочен начин е поискано да се направи повторно изследване за сметка на обвиняемия /по силата на чл.20,ал.3 от Наредба № 30 от 27.06.01 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- Наредба № 30 или Наредбата/. В тази връзка е посочено изискване да бъде даден номер на сметка, по която да се приведат парите за повторното изследване.
Още същият ден разследващият полицай е изготвил мнение за обвинение, без въобще да вземе отношение по отправеното искане.
На л.4 от Н.О.Х.Д.17788/13 г.по описа на СРС, НО,109 състав е приложено постановление на прокурор от СРП с дата 11.10.13 г.,съгласно което на 02.10.13 г.е постъпила молба от Г. с искане за извършване на повторен анализ на дадената от него кръвна проба. Тази молба била докладвана на прокурора на 07.10.13 г. Приема се,че молбата е подадена в срока по чл.20,ал.3 от Наредба № 30 и е допустима, но тъй като на 30.09.13 г., два дни преди подаването й, бил изтекъл тримесечният срок за съхранение на кръвта, тя е оставена без уважение. Липсва дори и намек, че още на 25.09.13 г.е отправено искане за повторен анализ, което се явява в тримесечния срок за съхранение на кръвта и че разследващият полицай не само не се е произнесъл, но и няма данни да е уведомил прокуратурата за това искане. Затова на 11.10.13 г. в СГС е внесен процесният обвинителен акт и на 15.10.13 г.е образувано Н.О.Х.Д.17788/13 г.
Всъщност именно това отношение на органите на досъдебното производство стои в основата на претенцията за неустановеност по надлежен ред на концентрацията на алкохол в кръвта,с която подсъдимият е управлявал МПС и оттам- в несъставомерност на инкриминираното деяние. По непонятни причини, след като досъдебното производство е започнало с първите процесуални действия на 25.07.13 г. и установеност според разследващия на престъпното поведение на дееца, последният е привлечен към наказателна отговорност едва на 25.09.13 г., няколко дни преди да изтече срокът за съхранение на кръвната проба. Установява се по-нататък непроизнасяне на предявена от защитата на подсъдимия претенция за повторно извършване на химически анализ, която претенция е отправена в първия възможен момент /при предявяване на обвинението за престъпление по чл.343 Б НК/ и все още в срока по чл.19 от Наредба № 30. Това непроизнасяне съществено е накърнило правото на защита на Г., лишавайки го на формално основание /изтекъл срок/ от предвидената възможност да оспори резултата от кръвното изследване. То е преднамерено, изявява пълно незачитане на гарантиращи законосъобразен подход норми, осуетява същностно правото на подведеното към наказателна отговорност лице да се подложи на проверка набавен срещу му доказателствен материал. А Г. и неговата защита са имали основание да се съмняват в правилността на изследването на кръвната проба, имайки предвид възраженията им най-малко на фона на отразената в протокола за медицинско изследване липса на мирис на алкохол на лицето изключително скоро след залавянето му и констатиран такъв от спрелите го полицейски служители.
И тук се поставя въпросът- как в този контекст трябва да се третира предвиденият регламент за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС по Наредба № 30, за да се стигне до извод, че престъплението по чл.343 Б НК е доказано в съответствие с визирания в него надлежен ред, какъвто е приет за наличен от СГС? И второинстанционният съд, и защитата в допълнението към касационната жалба, се позовават на определени решения на ВКС, които според тях обслужват тезата им. Истината е, че те се отнасят до по-различна фактология по вменената престъпна дейност и произнасянето по тях, доколкото касае принципни въпроси, относими към процесния казус, е в светлината на тези други факти. Точно поради казаното е правен извод, че е спазена очертаната в Наредбата последователност на взимане, съхраняване и изпращане на пробите до съответната лаборатория,както и редът и методологията на самото изследване, заради което не е имало съмнение в правилността на крайния извод за констатираното алкохолно съдържание в кръвната проба- Р.215/29.06.11 г., постановено от ВКС, 3 н.о.по К.Н.Д.1274/11 г.; Р.290/02.07.13 г.,постановено от ВКС, 2 н.о.по К.Н.Д.813/13 г.
Същевременно в решение № 221/14.06.13 г.,постановено от ВКС, 2 н.о. по К.Н.Д.755/13 г. категорично е прието, че съгласно чл.20,ал.3 от Наредба № 30 „възможността да поиска повторна проверка е право на изследваното лице, за упражняването на което не са предвидени никакви други условия и изисквания освен личното му решение. То не подлежи на оценка за основателност от разследващия орган, прокурор или съда.” В решение № 488/09.01.14 г.,постановено от ВКС, 2 н.о.по К.Н.Д.1634/13 г. пък е указано,че престъпният състав на чл.343 Б НК изисква концентрацията на алкохол в кръвта на управляващия МПС да бъде установена по надлежен ред, който е предвиден по Наредба № 30.
Този състав на върховната съдебна инстанция се солидаризира със становищата по последните цитирани решения. Надлежният ред за установяване употребата на алкохол от водачи на МПС е такъв, какъвто е предвиден в цялата Наредба № 30, а не в определена нейна част- например само по взимане на кръвна проба, изпращане, съхранение, методология на изследването. Заложената в чл.20, ал.3 от обсъждания акт възможност не е разписана за избирателно прилагане от оторизираните за това държавни структури. И когато органът на досъдебното производство допусне нарушение, каквото е процесното такова, описано по-горе в мотивите, не само съществено накърнява гарантирано право на привлеченото към наказателна отговорност по чл.343 Б НК лице, но се лишава и от възможността за установяване по надлежния ред на обстоятелството обвиняемият, респективно подсъдимият да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 /по ал.1/ или над 0,5 промила /по ал.2,както е обвинен и осъден Г./- поради невъзможност да бъде зачитано направеното кръвно изследване, чийто ред на оспорване не е изчерпан.
Приемане на противното становище, както е сторил СГС, би означавало да се узакони произволът и въпреки същностното накърняване на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, да се толерира бездействието на съответния правораздавателен орган. Така правото на лицата по чл.20,ал.3 вр.чл.19 от Наредба № 30 би се превърнало в кухо предписание, теоретично прогласено, но фактически заобиколяемо. А как разследващият полицай и прокурорът ще съгласуват помежду си действията по определено водено и наблюдавано досъдебно производство или как ще се осигури своевременно докладване, е въпрос на вътрешна комуникация и организация на органите на досъдебното производство, жертва на неблагополучията на която не може да става привлеченото към наказателна отговорност лице. В този смисъл се споделя становището на защитата, изразено в допълнението към касационната жалба и отстоявано в съдебно заседание пред ВКС.
Нарушението на прогласения в Наредба № 30 ред подкрепя извод за несъставомерност на деянието, в извършването на което Г. е признат за виновен и осъден. В рамките на приетите от съдилищата по същество фактически положения ВКС намира, че то /деянието/ не съставлява престъпление. С осъждането на дееца следователно е нарушен материалният закон, което се субсумира под разписаното в нормата на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Няма пречка обаче настоящата инстанция да изправи този порок, на основание чл.354,ал.1, т.2,пр.посл.НПК да отмени атакувания съдебен акт и да оправдае подсъдимия.
Предвид това е безпредметно да се произнася по третото наведено в жалбата касационно основание-явна несправедливост на наложеното наказание.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 290/12.11.15 г.,постановена от ГС-София, НО, 12 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.3400/15 г.
ОПРАВДАВА М. Т. Г. по повдигнатото му обвинение по чл.343 Б,ал.2 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/