5
Р Е Ш Е Н И Е
N 67
София,31.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело № 272/2017 година
Производството е по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, за отмяна на влязлото в сила решение № 2317 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 14630/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което след отмяна на решение № ІІ-64-53 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 42882/2013 г. на Софийски районен съд, 64 състав, [фирма] е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 17660 лв., представляваща заплатена сума по договор за достъп до електроразпределителната мрежа от 29.10.2012 / при отпаднало с обратна сила правно основание след отмяната, с влязло в сила съдебно решение, на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/ за периода от 18.09.2012 г. до 30.09.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с присъждане на разноски в полза на ищеца.
В молбата се поддържа, че влязлото в сила въззивно решение е основано на Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп, което е отменено като незаконосъобразно с решение по адм.дело № 3947/2015 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 7278/16.06.2016 г. по адм.дело № 12287/2015 г. на Върховния административен съд, ІV отделение. Евентуално се твърди основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото решението за отмяна на цитираното решение на ДКЕВР е влязло в сила след приключване на устните състезания пред Софийски градски съд. Подробни съображения са изложени в молбата, както и в публичното съдебно заседание на 22.03.2017 г.
Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице поддържаните основания за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че изводите на въззивния съдебен състав не са формирани въз основа на отмененото от ВАС решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, а от друга страна, с последното са утвърдени цени за достъп от 13.03.2014 г., т.е. след исковия период. Съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебното заседание по делото.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед основанията за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, при спазване на предвидения в чл.305, ал.1, т.3 ГПК преклузивен срок, както и на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от влизане в сила на въззивното решение – с постановяване на определение № 560/08.07.2016 г. по т.д. № 2436/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Поради това молбата за отмяна се преценява като процесуално допустима.
За да уважи предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, въззивният съдебен състав е извел изводи, че Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, съставлява елемент от смесения фактически състав, формиращ основанието за използване на разпределителната мрежа срещу заплащане от присъединен производител, както и, че прогласената с отмяната му незаконосъобразност, обуславя отпадането с обратна сила на правната обвързаност за заплащане на възнаграждение за достъп. В съобразителната част към въззивното решение са развити подробни правни съображения и относно нормативния ред за административно регулиране на цените за достъп от компетентния регулаторен орган, като съдебният състав е обсъдил всички доводи на ответното дружество/сега молител/ за принципно възмездния характер на извършваната и в обществен интерес услуга по пренос и разпределение на продадената електроенергия. В тази връзка съдът е взел и предвид, че регулаторният орган, упражнявайки своите властнически правомощия, може да определи стойността на престацията в полза на доставчика на услугата, само при действително направени разходи за тази дейност, невъзмездени по друг начин, като при регулиране на цените за отделните периоди се преценяват текущите нужди от намаляване или увеличаване на тези цени, формиращи допустимите равнища на доходност на всеки един стопански субект при производството, продажбата, преноса и разпределението на ел.енергия от възобновяеми източници. В тази връзка е преценено, че след отмяна на Решение № Ц-33 на ДКЕВР, с последващ административен акт – Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. компетентният регулаторен орган – ДКЕВР е довършил административната процедура за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите. Съобразено е, че в последното решение ДКЕВР е установила, че не са налице основания за признаване за съответния ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на дължимите от потребителите цени, съответно окончателно определените цени на използваната от производителите мрежова услуга за текущия отчетен период са фиксирани в нулеви стойности.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че разгледана по същество молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК е неоснователна.
Видно от основните решаващи изводи на въззивната инстанция е, че уважаването на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е обусловено от застъпеното становище, че отмяната от Върховния административен съд на индивидуалния административен акт – Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., обуславящ възникването на вземане за заплащане на възнаграждение за достъп, има обратно действие, поради което даденото от ищцовото дружество е при отпаднало основание.
Действително, в мотивите към решението са изложени и съображения във връзка с последващо Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР. Тези съображения са единствено относими към подробно преценените от Софийски градски съд доводи на електроразпределителното дружество относно възмездния характер на услугата по пренос и разпределение на продадената електрическа енергия и относно последиците от признаване на възможност за ищцовото дружество да иска възстановяване на заплатеното за исковия период възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа – нарушаване на принципа на еквивалентност във възмездните двустранни отношения. Дори и да се счете, че всъщност това е допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, /както е отразено и в постановеното по делото определение по чл.288 ГПК/, отмяната, с влязло в сила решение на Върховния административен съд, на Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР в частта му по т.ІІІ, не обосновава наличие на поддържаното основание за отмяна, тъй като основните правни изводи, обективирани във въззивното решение, както и в мотивите към него, не са основани на този индивидуален административен акт. Освен това, утвърдените нулеви стойности с посоченото, понастоящем отменено Решение на регулаторния орган, са относими за последващ период, считано от 13.03.2014 г., а не за исковия период.
Евентуално поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК също не би могло да се счете за основателно. В случая не се касае за ново доказателство, установяващо твърдяно в хода на процеса обстоятелство, което да е от съществено значение за изхода на делото, предвид времевия период на регулация на цената за достъп с отмененото от Върховния административен съд Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, който е последващ спрямо исковия период.
При този изход на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева, съобразно представените доказателства за действително сторени разноски – договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2317 от 07.04.2015 г. по гр.д.- № 14630/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „186-та” № 31, ЕИК[ЕИК], сумата 700/седемстотин/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: