Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
гр.София, 1510.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 299/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, буква „б” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59/20.07.2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ срещу решението на Софийски апелативен съд № 212/27.12.2007 год., постановено по гр.дело № 173/2006 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд от 17.11.2005 год. по гр.дело № 519/2005 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.135 ЗЗД, с който се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него извършените от ответника „ партньор”ЕО. , гр. В. седем броя отчуждителни сделки с недвижими имоти, представляващи дълготрайни материални активи на приватизираното дружество „У”ЕО. , гр. С., чиято продажна цена надвишава 40% от общата балансова стойност на ДМА към 31.12.2002 год. с оглед предвидената забрана в чл.9.5 от сключения на 11.02.2004 год. между А партньор”ЕО. приватизационен договор за продажба на 500 дяла, представляващи 100% от капитала на приватизираното дружество.
Освен подадената касационна жалба, А. за с. к. е обжалвала с частна жалба по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ определението на Софийски апелативен съд от 25.02.2008 год., постановено по същото дело, с което е осъдена да заплати на „А”ЕО. , гр. С. направените по делото съдебни разноски в размер на сумата 3 002,50 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото апелативният съд е приел, че не е установен субективният елемент от фактическия състав на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Навеждат се доводи, че погрешно е тълкувано съдържанието на клаузата на чл.9.5 от приватизационния договор, в който е допусната техническа грешка и следва да се вземе за база общата балансова стойност на ДМА към 30.09.2003 год., тъй като страните са имали предвид балансовия отчет по счетоводния баланс, въз основа на който се извършва приватизационната продажба, а не 31.12.2002 год. както е записано в договора. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като се обявят за недействителни процесните сделки.
Ответниците по касационната жалба не се явяват и не ангажират становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е направил извода за неоснователност на предявения иск. Законосъобразно с оглед данните по делото във въззивното решение е прието, че не са налице всички елементи на фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Този иск е предоставен в защита на кредитора, чиито интереси са увредени от действията или сделките на негов длъжник. Законодателят е предвидил възможността при доказано увреждане и знание у третото лице за такова увреждане спрямо кредитора, имотът-предмет на сделката да се върне в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира правата си. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки. Първата е наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Третата предпоставка има субективен характер. Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, което понася кредитора в резултат на сделката. Чл.135, ал.3 ЗЗД предвижда хипотеза, в която когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди кредитора.
В случая по делото е безспорно установено, че преди да бъдат извършени от страна на купувача по приватизационния договор отчуждителни сделки с ДМА на приватизираното дружество в посочения в договора тригодишен срок от придобиване на собствеността, А. за с. к. няма качеството на кредитор по вземането за неустойка по чл.10.1, б.”г” от договора, на което се позовава. Това вземане възниква с факта на нарушение на забраната предвидена в чл.9.5 от същия, тъй като според цитираната клауза купувачът има право да се разпорежда самостоятелно без предварително съгласие на А. с дълготрайните активи на приватизираното дружество до размера на 40% от общата им балансова стойност изчислена към 31.12.2002 год., възлизаща на сумата 75 000 лева. А. може да претендира посочената неустойка само когато цената на сделките с ДМА надхвърли така определения лимит от 30 000 лева. Данните по делото сочат, че процесните отчуждителни сделки не са извършени едновременно, а в продължителен период от време – 30.03.2004 год. – 03.11.2004 год. Освен това, цената на продадените имоти до 03.11.2004 год. не надхвърлят посочения лимит, тъй като сборът от общата им балансова стойност е 26 004,14 лева. Следователно, нарушението на задължението по чл.9.5 от договора /респ. вземането за неустойка на ищецът към купувача по приватизационния договор/ възниква след тази дата, когато са извършени двете продажби на недвижими имоти с нот.акт № 155 и № 156 от 03.11.2004 год., с които общата балансова стойност на продадените ДМА възлиза на сумата 38 366,92 лева.
При тези фактически данни по отношение на сключените сделки до 03.11.2004 год. /, които са извършени преди да възникне вземането на ищеца към „А”ЕООД/ с оглед разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД, по делото следва да бъде доказано знанието на третите лица-купувачи за увреждането, както и намерението на страните по сделките да увредят кредитора-ищец, каквито доказателства А. за с. к. не е представила. Не е установено по делото и наличието на знание за увреждането по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД от страна на третото лице-купувач по двете сделки извършени на 03.11.2004 год. Както вече беше посочено отделните отчуждителни сделки не са извършени едновременно, а в продължителен период от време. Независимо от факта, че приватизационният договор е бил представен при изповядването на продажбите, ищецът носи тежестта на доказване, че приобретателят Р. Ц. С., купувайки процесните недвижими имоти е знаел, че уврежда кредитора на продавача, тъй като прибавена към предходните продажби, балансовата стойност на закупените от него ДМА надвишава предвиденото в чл.9.5 от приватизационния договор ограничение за разпореждане с активите на приватизираното търговско дружество. Такива доказателства по делото липсват. При тези фактически данни, законосъобразен и обоснован се явява крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск, тъй като не е установен субективният елемент от фактическия състав на П. иск.
Неоснователно се явява оплакването на касатора за нарушение на разпоредбата на чл.20, изр.2 ЗЗД по съображение, че не е тълкувано правилно от съда съдържанието на чл.9.5 от приватизационния договор, в който страните са имали предвид общата балансова стойност на ДМА на приватизираното дружество, съобразно счетоводния баланс към 30.09.2003 год., когато е извършена приватизацията, а не към края на предходната календарна година както е прието в обжалваното решение. В случая съдържанието на цитираната договорна клауза е пределно ясно и не оставя никакво място за съмнение, тъй като в нея изрично е посочена датата 31.12.2002 година, към който момент следва да бъде изчислена общата стойност на ДМА на дружеството.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователна се явява и подадената частна жалба срещу постановеното по делото определение от 25.02.2008 год. Правилно по реда на чл.192, ал.4 във връзка с чл.64, ал.2 ГПК/отм./ и предвид изхода на делото, Софийски апелативен съд е присъдил в полза на ответника „ партньор”ЕО. направените от него съдебни разноски във въззивното производство в размер на сумата 3 002,50 лева. По делото е представен договор за правна помощ от 14.06.2006 год. между ответника и а. М. Л. , от който е видно, че сумата по договореното възнаграждение е изцяло изплатена в брой. При това положение частната жалба срещу това определение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд № 212/27.12.2007 год., постановено по гр.дело № 173/2006 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. за с. к. гр. С. срещу определението от 25.02.2008 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр.дело № 173/2006 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕ. АР: