3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
Гр.София, 13.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 326 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н., гр.София срещу решение № 315/08.10.2009г., постановено по гр.д.№ 743/09г. от В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 359/14.05.2009г. по гр.д.№ 1769/08г. на В. районен съд, с което е отхвърлен искът на Н. против ЕТ “А. – А. К.” – А. Н. К., гр.Велико Т. за заплащане на сумата от 5884.13 лв., от която 5764.13 лв. – получена на отпаднало основание от отчетна дейност пред Р. гр.Велико Т. по фактури № 334/02.01.2008г. и № 338/16.01.08г. и 120 лв. – лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор на 29.06.2006г. за отпускане на лекарства и други медицински препарати, заплащани напълно или частично от Н.. Ответникът по иска притежавал разрешение за откриване на аптека, като на 28.11.07г. депозирал молба в Министерство на здравеопазването за закриването й и съответно на 28.12.07г. министърът издал заповед за прекратяване на разрешителното. Страните са спорили по въпроса дали ответникът е бил уведомен за тази заповед и в кой момент същата е влязла в сила. По този въпрос окръжният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че заповедта на министъра подлежи на обжалване по административен ред, но тъй като същата не е била съобщена на ответника, то срокът за оспорването й се удължавал с два месеца по чл.140, ал.1 А. и до края на исковия период – м. февруари 2008г. не била влязла в сила. В допълнение към тези съображения въззивният съд е счел, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като, освен наличието на отпаднало основание, ищецът следвало да докаже и настъпило разместване на имуществени блага, както и че Н. е изпълнила свое задължение, вменено със закон, да заплаща стойността на препаратите на здравноосигурените лица. Съдът се е позовал на нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД за изключване на отговорността на изпълнилия нравствен дълг, че “по аргумент на по-силното основание не може да иска връщане на недължимо платено този, който е изпълнил свое задължение по закон”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос, въведен от касатора е за характера, действието и влизането в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено. По този въпрос касаторът цитира решение на В., но същото не се включва в съдебната практика, обуславяща приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, въпросът се явява определящ за момента на прекратяване на договорните отношения между страните и касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като ВКС се произнесе: Какво е действието и кога влиза в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено?
По втория въпрос и третия въпроси: При отпаднало правно основание за заплащане на определена парична сума при прекратено договорно правоотношение, следва ли в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, да се установява “еквивалентност на разменените престации”? и Може ли въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг да се разглежда в случай на извършено плащане на отпаднало основание?, касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 1/79г.
Поставените въпроси са формирали правните изводи на съда за неоснователност на претенцията, поради което касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивния акт със задължителната практика на ВКС.
Касаторът е подал и жалба против определение от 04.11.09г. за поправка на ЯФГ в решението в частта за разноските, по която ВКС ще се произнесе с решението по същество.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 117.68 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/08.10.2009г., постановено по гр.д.№ 743/09г. от В. окръжен съд. УКАЗВА на касатора Н. здравноосигурителна каса, гр.София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 117.68 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.