Р Е Ш Е Н И Е
№ 673
гр. София, 29.09. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2868/2008 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. срещу въззивно решение № 319 от 29.04.2008г по гр.дело № 338/2007г. на Софийски окръжен съд , с което е обезсилено решение от 16.02.2007г по гр.д. № 178/2006г на Пирдопски районен съд като постановено по непредявен иск и делото е върнато на първа инстанция на основание чл. 209 ал.1 от ГПК (отм)с указания по правното основание на иска .
Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение №69 от 22.10.2008г при основанията на чл. 280 ал.1 т 1 от ГПК по въпроса за компетентността на въззивния съд да разгледа и реши спор при различна от дадената в първа инстанция квалификация, както и по въпроса кои от изложените в исковата молба обстоятелства обуславят основанието на претенцията при положение ,че не се твърди в рамките на наемен договор да е било обективирано съгласие наемателят да преустройва имота и да осъществява подобрения в него за своя сметка
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с правното значение на заявените като основание на иска факти. Ремонтът в имота на ответника , за който се претендира остойностяване, не е извършен на договорно основание ,за да обоснове квалификация по чл. 230 ал.2 от ЗЗД. Игнориран е фактът ,че устен договор за наем е въведен с оглед обстоятелства по смисъла на чл. 55 ал.1 от ЗЗД ,а предмет на претенцията са подобрения в чужд имот. Във всички случаи неправилно въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния съд под предлог ,че не е разгледан предявения иск Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав .
Ответната по касационното производство страна не е заявила становище .
Жалбата по същество е основателна
Искът е бил предвен за осъждане на ответника да заплати стойността на извършените от ищцата ремонти на едноетажна къща ,негова собственост ,този иск е разгледан от първостепенния съд като предявен на основание чл. 59 от ЗЗД. За да обезсили решението въззивният съд е приел, че при наведените в исковата молба твърдения- наличие на устен договор за наем , основанието на претенцията е договорно, и тъй като институтът на неоснователното обогатяване има субсидиарно приложение , недопустимо е разгледан непредявен иск. Въззивният съд е приложил чл. 209 ал.1 от ГПК ,като е обезсилил решението и е върнал дело на първоинстанционния съд , за разглеждане на иска на основание чл. 230 ал.2 от ЗЗД .
Решението е неправилно и в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възприемането на друга правна квалификация на иска не може да обоснове като последица приложението на чл. 209 ал.1 от ГПК и да отмени задължението на въззивния съд да се произнесе като инстанция по същество. Разгледаният при неправилна квалификация иск не е случай , тъждествен с разглеждането на непредявен иск ,както неправилно е приел Софийски окръжен съд . На следващо място ,за да обуслови договорно основание на претенцията с обезщетителен характер по чл. 230 ал.2 от ЗЗД , основанието на иска следва да е почерпано от съдържанието на наемния договор – взаимно поетите права и задължения,респ. неизпълнението им. Фактът на съществуване на един договор за наем между страните ,ако и да е заявен от ищеца с исковата молба ,не може да обуслови пряко извод ,че искът непременно е основан на договорно неизпълнение , а субсидиарното основание по чл. 59 от ЗЗД се явява е изключено .
Предвид горното основателно е оплакването на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд по прилагането на чл. 209 ал.1 от ГПК(отм). Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд ,който да разгледа и реши спора по същество .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 319 от 29.04.2008г по гр.дело № 338/2007г. на Софийски окръжен съд от и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: