О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр. София, 04.12.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.11., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1495/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. А. Х. срещу решение №9/08.02.2017г. на АС – Велико Търново по в.т.д. №365/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №433/18.10.2016 г., постановено по т.д. № 389/2015 г. на ОС-Бургас, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 534 ТЗ да заплати на Д. А. М. като правоприемник на починалия в хода на процеса А. Д. М. сумите от : 86 000 лева по прескрибиран запис на заповед, изд. на 27.03.2009 г. и сумата от 54 000 лева- по запис на заповед, изд. на 27.05.2009 г, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. А. М. в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 6014 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да уважи двата обективносъединени искове за менителнично неоснователно обогатяване-чл.534 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел, че и двата записа на заповед са издадени от ответницата като съиздател/ а не авалист/, наред с другия издател Х. Х. и следователно двамата издатели отговарят солидарно, както за задълженията по двете ценни книги, така и по исковете за неоснователно обогатяване в специалната хипотеза на чл.534 ал.1 ТЗ. Двата записа на заповед са падежи,съотв. 27.09.2009 г. и 27.07.2009 г. и съответно преките искове по тях срещу издателите, включително и спрямо ответницата в това й качество са погасени с изтичането на три годишната давност по чл.531 ал.1 ТЗ, което е елемент от фактическия състав на исковете за неоснователно обогатяване в специалната хипотеза на чл.534 ал.1 ТЗ. Съдът е счел за безспорно между страните обезпечителната функция, която двата записа на заповед изпълняват по отношение на вземането на наследодателя на ищеца А. Д. М. , основано на договор за заем, сключен на 27.05.2009 г. между последния като заемодател и Х. Х.-съпруг на ответницата , в качеството му на заемател, за сумата от 218 000 лева. По делото се твърди, но не се доказва от страна на ответницата, че същата е била страна в каузалното правоотношение, като поръчител по договора за заем, поради което и липсват основания да се приеме, че нейната отговорност като поръчител е погасена в хипотезата на чл.147 ЗЗД- с непредявяването в съответния срок на иск по договора за заем срещу длъжника по него Х. Х.. С оглед възражението от страна на ответницата, че процесните вземания са били цедирани от починалия в хода на процеса първоначален ищец А. М. на конституирания на основание чл. 227 ГПК Д. М. с договор за цесия от 19.03.2015 г./преди предявяването на иска на 20.07.2015 г./, съдът е изложил в мотивите на решението си съображения, че не приема тази дата на цесията, отбелязана в съобщението до длъжника по чл.99 ал.3 ЗЗД, тъй като в самия договор за цесия се посочва и номерът на висящото дело, образувано на 20.07.2015 г., уведомлението е връчено на длъжника на 15.12.2015 г., а и таксите по договора за цесия са внесени на 04.11.2015 г.. С оглед всичко гореизложено е направен изводът за това, че се касае за техническа грешка в уведомлението за цесия при посочването на датата на сключване на самия договор и като дата на сключването му следва да се приеме тази отбелязана в самия него-03.11.2015 г. .
По изложените съображения е счетено, че е налице основание за отговорност на ответницата-издател на двата прескрибирани процесни записи на заповед, поради изпълнен фактически състав на хипотезиса на правната норма в чл.534 ал.1 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси се навеждат няколко, които обобщено и прецизирано се свеждат до това, дали писменото уведомление по чл. 99 ал.3 ЗЗД представлява частен свидетелстващ документ и като такъв е ли годно доказателство, след като е оспорена посочената в него дата на сключване на самия договор и дали последната представлява достоверна такава по смисъла на чл.181 ГПК, както и длъжен ли е съдът да изследва съществуването на вземането по каузалната сделка, гарантирано с издадената ценна книга.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Посочените от страна на касатора правни въпроси нямат качеството обуславящ изхода по спора по следните съображения: Това, дали починалият в хода на процеса първоначален ищец А. М. е бил прехвърлил правата си по чл.534 ал.1 ТЗ по двата процесни записи на заповед преди предявяване на ИМ или след това не се отразява по никакъв начин на активната процесуална легитимация на ищеца, такава каквато се извлича от съдържанието на изложените в ИМ факти, и от тук е без значение за допустимостта на иска. Това обстоятелство, евентуално, би имало значение за основателността на иска, т.е. за активната материалноправна легитимация на ищеца като носител на спорното право срещу ответника. Последното е без значение в настоящия случай, в който на мястото на починалия в хода на процеса ищец е конституиран по чл.227 ГПК неговият наследник Д. М., който се явява и цесионер, придобил вземанията по договора за цесия и в този смисъл, датата на която е сключен последният не би се отразило на основателността на иска. Отделен е въпросът, че съдът е разгледал подробно възражението за оспорване на датата на договора и е обосновал надлежно своя извод, защо приема за такава 03.11.2015 г., а не по-ранната дата, посочена в уведомлението за цесията до длъжника.
По втория въпрос: Съдът е изследвал каузалното правоотношение , по повод и във връзка с което ответницата е подписала двата записа на заповед и в съответствие със задължителните указания по т.17 от ТР №4/14 по тълк.дело № 4/13 на ОСГТК на ВКС е направил извод, че същата следва да отговаря в качеството си на издател на запис на заповед, издаден с цел гарантиране на изпълнението по договор за заем, по който не се установява задължението да е погасено чрез плащане, по давност или чрез друг погасителен способ .
Следователно не се доказва да е налице някоя от уредените в закона хипотези по чл.280 ал.1, ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 6 014 лева -възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие на извършеното плащане от страната.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/08.02.2017г. на АС – Велико Търново по в.т.д. №365/2016 г..
ОСЪЖДА П. А. Х. ЕГН: 54072605123 да заплати на Д. А. М. ЕГН: [ЕГН] разноските пред настоящата инстанция в размер на 6 014 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.