4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр. София, 12.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Жива Декова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2080/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 677/31.01.2018 г. по в. гр. д. № 3737/2017 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от И. Б. Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2. Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и е допустима, като към нея е приложено изложение на основанията по чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение(чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ), въззивният съд е приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т.9 КТ поради употреба на алкохол и е причинил вреди на работодателя в размер на 731,76 евро. Според въззивния съд обаче, това нарушение на трудовата дисциплина не е тежко по смисъла на чл.189 КТ тъй като ищецът бил с чисто дисциплинарно минало, признал вината си и се извинил, уволнението не е за дисциплинарно нарушение „уронване доброто име на работодателя“ и ищецът работил не по- зле от останалите служители в дружеството. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелствата при които е извършено нарушението, а именно, че ищецът, работещ на длъжност „продуктов специалист“ е бил командирован заедно с още двама служители в [населено място], Германия, за периода 19.04.2016 г. – 21.04.2016 г. за участие в продуктово и сервизно обучение за инструменти. Те били придружени от клиент на дружеството, като следвало да пътуват със самолет до Ф., откъдето да се придвижат с автомобил под наем до Щ.. Командированите служители и третото лице взели решение ищецът да управлява наетия за сметка на работодателя автомобил и да съхранява документите за превозното средство и ключовете от него. Установено е, че след приключване на обучението на 20.04.2016 г. било организирано посещение на бирен фест в [населено място], преди което служителите на ответното дружество и третото лице уточнили мястото и часа на срещата за отпътуване към летището във Ф.. В полунощ участниците в обучението се върнали в хотела с транспорт, осигурен от домакините, но ищецът не се е прибрал в хотелската си стая, а се присъединил към други участници в лоби-бара на хотела. По- късно през нощта ищецът не се е явил на уговорената среща за отпътуване и изпуснал самолета за връщане, а колегите му направили неуспешни опити да го открият, което наложило да ползват таксиметрови услуги, за да не изпуснат самолета. Вредите за работодателя представлявали платените таксиметрови услуги и новият самолетен билет за ищеца за следващия полет за България.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК работодателят поставя следните въпроси: 1. „Когато нарушението на трудовата дисциплина на работника е първо по ред, независимо от неговата тежест, то всякога ли наложеното наказание „уволнение“ ще е прекомерно?“; 2. „За тежестта на извършеното нарушение от значение ли е, и следва ли да бъде взето предвид обстоятелството, че работникът се е поставил сам в състояние на невъзможност да изпълни задълженията си?“; 3. „Какви обстоятелства следва да са налице, за да се приеме, че работникът е проявил критичност към собственото си поведение?“; 4. „Дисциплинарното нарушение следва ли да се квалифицира като тежко, когато е установено по безспорен и несъмнен начин, извършено е в състояние на алкохолно опиянение и от поведението на нарушителя става ясно, че не се разкайва и не съжалява за постъпката си?“; 5. „Обстоятелството, че вредните последици от нарушението могат да бъдат репарирани от работника, чрез ангажиране на имуществената му отговорност, отразява ли се на тежестта на нарушението и следва ли да се взема предвид при определяне тежестта на нарушението и следва ли да се взема предвид при определяне тежестта на нарушението, предвид това, че двете отговорности съществуват паралелно?“; 6. „За тежестта на нарушението от значение ли е характерът на изпълняваната работа, доколкото тя е свързана с по-висока степен на отговорност при изпълнение и гласувано по-високо доверие от работодателя?“; 7. „При преценка тежестта на нарушението, следва ли съдът да съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя?“. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по всички поставени въпроси.
Съгласно константната практика на ВКС при въведено твърдение за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на допуснатото нарушение, съдът следва да извърши преценка относно тежестта на нарушението с оглед обстоятелствата при които е извършено, поведението на работника или служителя, характера на изпълняваната работа, спецификата на възложените трудови функции. Следва да се отчете и дисциплинарното минало на работника, както и доколко последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя – доколко от неизпълнението им за работодателя са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В този смисъл – решение № 156-2018-IVГО, решение № 293-2011-IIIГО, решение № 192-2010-IVГО, решение № 112-2015-IIIГО; решение № 117-2012 IVГО.
С оглед на цитираната практика, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3 ГПК по две причини. Първата е, че въззивният съд в съгласие с трайната практика на ВКС след съвкупна преценка на доказателствения материал е взел предвид трите критерия за преценка тежестта на нарушението: вида на нарушението (кой е нарушителят, какво е нарушението и по кое правно основание се квалифицира), обстоятелствата при които е извършено (кога и как е извършено) и поведението на служителя (преди, по време и след извършването).
Втората причина за липса на основание за допускане на касационно обжалване е, че поставените в изложението въпроси не изпълняват изискванията на общата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.р. №1-2010-ОСГТК поставеният от касатора въпрос следва да е въпрос по тълкуване на правна норма, по който въззивният съд се е произнесъл и решаването на този въпрос обуславя изхода на спора.
В случая по първия поставен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. В мотивите на въззивното решение липсват разсъждения за това дали първото по ред нарушение всякога изключва дисциплинарното уволнение. Въззивният съд е обсъждал чистото дисциплинарно минало като едно от обстоятелствата, имащи значение за тежестта на нарушението.
Вторият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като въззивният съд е установил факта на употребен алкохол от нарушителя и е отчел значението за тежестта на нарушението(въпросът е поставен във връзка със становището на касатора, че съдът не е отчел този факт).
Третият въпрос не е въпрос по тълкуване на правна норма. Това е въпрос по фактите, тъй като се пита кои факти означават критичност към собственото поведение.
Четвъртият въпрос отново не е въпрос по тълкуване на правна норма, а е въпрос по правилността на решението(какъв би бил крайният извод по делото). А правилността на въззивното решение се проверява в производството по чл.290 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Петият въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд макар да е коментирал възможността причинените имуществени вреди да бъдат обезщетени чрез института на имуществената отговорност на работника или служителя, в крайна сметка е приел, че обстоятелствата, които обосновават липсата на тежко нарушение са чистото дисциплинарно минало, проявената критичност, конкретните обстоятелства при които е извършено нарушението и нивото на работа на ищеца.
Шестият въпрос отново не е обуславящ изхода на спора, тъй като за разлика от становището на касатора, въззивният съд е обсъдил характера на работа на ищеца и значението на това обстоятелство за тежестта на нарушението.
Седмият въпрос не е обуславящ доколкото от една страна „уронването на доброто име на работодателя“ е извън предмета на делото и предмета на доказване (дисциплинарното уволнение не е наложено за такова нарушение), а от друга страна въззивният съд е установил причинените имуществени вреди и е отчел значението им за тежестта на нарушението.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното, ВКС:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 677/31.01.2018 г. по в. гр. д. № 3737/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: