5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 31.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №84/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. С. Р. и В. Р. срещу решение от 22.07.2010 по гр.дело № 1935/2009г. на Софийски градски съд ,с което е признато за установено ,че саморъчно завещателно разпореждане в полза на наследодателя на касаторите е нищожно на основание чл. 26 ал.2 вр. чл. 44 от ЗЗД ,поради липса на предмет.Завещанието е имало за предмет мансарден (тавански )етаж от жилищна сграда . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и се формулират три материалноправни въпроса . В подкрепа на доводите за противоречие по първия въпрос , кое определя като самостоятелни обекти отделните етажи , в.т.ч тавански жилищен , от сграда ,строена преди 1963г , е цитирано ТР № 96/1971г ОСГК и множество решения от съдебната практика на ВС на РБ и ВКС. Като противоречиво разрешен въпрос се посочва и този „обща част ли е в случая таванският етаж” , може ли да се прехвърля собственост върху него, дали и към кой момент са преценя съответствието със строителните правила и норми .
В отговор ответниците оспорват основанията за допускане на касационната жалба , като изтъкват бланкетен характер на поставените три въпроса ,които не произтичат от обжалвания акт (първият въпрос),нямат самостоятелно правно значение за делото(вторият въпрос ) или съдържат и се основават на неверни констатации (третият въпрос) .Считат ,че Върховен касационен съд не следва да преквалифицира соченото от касатора основание за допускане , иначе ще наруши диспозитивното начало.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,по първия поставен въпрос ,като приема довода за противоречиви разрешения кога е налице „обособяване от по-рано ” на едно жилище – фактическите и правни признаци , които обуславят приложното поле на ТР №96/1971 на ОСГК и дадените в същото задължителни тълкувания за случаи на разпореждане със самостоятелен обект в жилищна сграда , построена преди 1963г, но вече при действието на 62 ал.1 от З.. Въпросът е поставен чрез формулировката „ кое определя като самостоятелни обекти отделните етажи , в.т.ч тавански жилищен , от сграда, строена преди 1963г – дали принадлежността на правото на собственост ,или имат значение видът , реалната обособеност , предназначението и ползването на отделните етажи”, която формулировка обективира общите изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК по решаващ за изхода на делото въпрос. Противоречиви разрешения по него са налице, предвид следното:
В приложеното решение № 454 от 29.03.1985г І г.о на ВС е прието , че две или повече жилища в една сграда могат да бъдат обособени още с архитектурния проект при построяването , че могат да съществуват фактически и да са обособени именно като отделни жилища, като отклонението от сегашните нормативи не изключват тази определеност и жилищата могат да бъдат предмет на делба, без да се одобрява нов проект . В решение №637 от 14.07.2000 І г.о на ВКС , по отношение на тавански помещения е прието ,че дори да не отговарят на строителните правила и норми за самостоятелен обект към 1963г , същите може да се прехвърлят с правни сделки , ако са били „построени като жилищни” в заварени сгради ,без да са изведени други юридически признаци като условие за това разрешение, като например наличие на етажна собственост, към момента построяването или на разпореждането. Принципно същото правно разрешение съдържа и реш. № 2206 от 30.10 1969г І г.о на ВС ,но с условие жилището да е било обособено в самостоятелно „съгласно чл. 39 от ЗС”. С обжалваното понастоящем решение на Софийски градски съд е прието ,че условието етажна собственост е от значение за преценката налице ли е допустим обект на сделка и като резултат от прехвърлянето на друг обект (етаж) в същата сграда, фактът на учредяването на етажна собственост вече води до относимост на действащите строителни правила и норми от този момент ,при последващо разпореждане с други части и обекти на сградата. Съществуването на таванското жилище в сградата по проект към 1912г и обособяването му в отделен обект при одържавянането по ЗОЕГПНС са решаващо преценени като неотносими , тъй като с реституцията по ЗВСОНИ в полза на завещателката, последиците на одържавяването са заличени. Завещателката вече е била единствен собственик на сградата след 1992г, но в последствие е прехвърлила самостоятелен етаж и така е учредила етажната собственост. Поради това , при последващи разпореждания с други обекти , същите е следвало да отговарят на изискванията за обособяване по действащите норми . Към генералните правни последици на реституцията тук съдът е отнесъл и фактическите , що се отнася до реалната обособеност на таванското жилище и ползването му преди разпорежданията на възстановилия правата си собственик след 1992г , включително процесното завещание на таванския етаж като реституиран обект . Така изводите на въззивния съд не са в противоречие с конкретни задължителни указания по ТР№ 96/16.11.1971г, противоречиви разрешения обаче са налице по поставения въпрос извън случая на съсобствени жилищни сгради , заварени „като такива към 17.05.1963г” и относно значението на този юридически признак при разделянето на сградите на етажи по смисъла на чл.39 ал.2 ЗС.
Вторият и третият от поставените въпроси не дават основание за самостоятелното им извеждане,при основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК. Тезата за неправилно преценената характеристика на таванските помещения като обща част, задето конструктивни елементи от гредореда на сградата минавали в една част през тях , е във връзка с възможността за обособяване по действащите правила и норми, т.е , съображенията на съда се обемат от разрешението , дало основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Тук основателен е и доводът на ответниците по жалбата,че въпросът няма самостоятелно решаващо значение. Доразвитие на вече обсъдения първи въпрос, по който Върховен касационен съд прие довод за наличие на противоречиви разрешения , е повдигнатият в т.3 от изложението : може ли да се прехвърля собственост върху обект , построен преди 1963г, който към момента на прехвърляне не отговаря на строителните правила и норми , нужно ли е и към кой момент се преценява съответствието. Общата формулировка на този въпрос при самостоятелното му поставяне , както и доводите за противоречие с тълкувателната практика , са неоснователни и не мотивират допускане на касационно обжалване конкретно по него , различните разрешения в цитираната практика се сравняват, без да се държи сметка на какво са основани решаващите съображения на съда в настоящия случай.
Предвид изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ , на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване на решение от 22.07.2010 по гр.дело № 1935/2009г. на Софийски градски съд.
В седмичен срок касаторите да внесат 60 лева държавна такса , в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .