2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
[населено място], 22.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4534 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З.”, срещу решение №397/09.08.2013г. по в. гр. д. №409/2013г. на Врачански окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №41 от 18.02.2013г. по гр. д. №1098/2011г. на Козлодуйски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Б. А., иск с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ДФ „З.” сумата от 7 591, включваща главница в размер на 6000 лева и лихва за периода от 08.04.2008г. до 22.04.2010г. в размер на 1 591 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2010г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №347/2010г. по описа на Козлодуйски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че подавайки декларация през ОД „З.”, ответникът е изпълнил задължението си по т.3.3 от процесния договор, а именно да отчита с декларация в ОП на „З.” броя на наличните животни на всеки 12 месеца до изтичане на сроковете по т.3.2 от договора. Твърди се, че „З.” е към Министерство на земеделието и храните , а „З.” е отделен правен субект, който не е в структурата на министерството. Също така се излагат доводи за неправилност на преценката на съда, че санкцията за неизпълнение на т.3.3 от договора се налага само при едновременно неизпълнение и по двете алинеи на този текст.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, а именно: “Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на „З.” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между „З.” и земеделските производители?” Твърди,че противоречиво разрешение на този въпрос е дадено с влязло в сила решение Сливенски районен съд по гр.д. №4562/2011г.
Ответникът по жалбата Р. Б. А., оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че по поставения от касатора въпрос има утвърдена съдебна практика, като се позовава на влязло в сила съдебно решение по дело на Козлодуйски районен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент №1535/2007г. на комисията от 20.12.2007г. , като по силата на т.3.3 ал.1 от договора ответникът – земеделски производител е поел задължението да отчита с декларация в ОП на ДФ „З.” броя на наличните животни на всеки 12 месеца, до изтичане на сроковете по от.3.2 от договора, а по силата на т.3.3 ал.2 от същия договор се е задължил при настъпило намаление в броя на наличните животни да посочва причините в декларацията и да представя съответните доказателства за това. Съдът е приел, че санкцията за неизпълнение по т.4.1 от договора – връщане на субсидията, следва да намери приложение само при положение, че е налице неизпълнение и по двете алинеи на т.3.3. Наред с това е посочил, че в срока на договора ответникът е поддържал необходимия брой животни, като ги е запазил в началото и в края на периода на договора. Наред с това, съдът е установил, че ответникът е представял декларации, макар и не пред ОП на „З.”, а пред Областна дирекция „З.”, [населено място], с което е изпълнил задължението да подава информация пред структурите на МЗХ.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос “Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на „З.” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между „З.” и земеделските производители?” е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че само неизпълнението на задължението за подаване на декларация до областната структура на „З.” не може да има за последица връщането на цялата парична помощ, ако земеделският производител е подавал информация пред Министерство на земеделието и храните, чрез негово поделение – ОД „З.”. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По този въпрос касаторът е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като е представил влязло в сила решение на Сливенски районен съд по гр.д. №4562/2011г., с което на въпроса е дадено различно разрешение. В мотивите на това решение Сливенски районен съд е приел, че неизпълнението на задължението за подаване на декларация пред ОД на „З.” съставлява самостоятелно основание за налагане на санкция по т.4.1 от сключения договор за предоставяне на държавна помощ за закупуване на фураж, а именно възстановяване на получената сума.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения от касатора материалноправен въпрос.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 151,82 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №397/09.08.2013г. по в. гр. д. №409/2013г. на Врачански окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на касатора „З.”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 151,82 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.