3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.678
гр. София,30.11.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №434/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Емилия А. Г. срещу решение № 1391 от 03.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1577/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 21.11.2013 г. по т.д. №773/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е уважен изцяло искът предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] и Емилия А. Г. като е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно сумата от 31 529,16 евро на основание три броя записи на заповед издадени на 08.02.2008 г.от поемателя [фирма] и авалирани от ответника-физическо лице. Излагат се доводи и оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Подадена е и касационна жалба срещу същото решение от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не изпраща отговор на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел така предявеният иск за основателен и доказан , въззивният съд е приел, че трите процесни записа на заповед обезпечават вземанията на ищеца като лизингодател единствено и само по договор за лизинг №[ЕИК], сключен на 08.02. 2008 г.с [фирма] като лизингополучател. Това е така, доколкото размерът на сумата по всеки един от трите записа на заповед- 10 509,72 евро съвпадал със сбора на 12 броя месечни вноски , дължими от лизингополучателя за всяка една година, а падежите по всеки един са съответно на: 01.03.2008 г., на 01.03.2009г. и на 01.03.2010 г.. Трите ценни книги не са издадени във връзка с обезпечаване вземанията на лизингодателя по втория сключен между същите страни договор за финансов лизинг №[ЕИК] от 07.03.2008 г.. С оглед изложените констатации и изводи, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че искът следва да се уважи изцяло на база вземане само по единия лизингов договор, обезпечен с трите записа на заповед, въпреки че изрично в допълнителната искова молба ищецът твърди и обосновава, че менителничният ефект на трите процесни ценни книги обезпечава вземанията на лизингодателя и по двата договора, а не само по единия от тях. В тази връзка, от страна на касатора Емилия А. Г. се поставя въпросът за допустимостта на произнасяне от съда по фактическа обстановка, която е различна от тази, с която съдът е бил надлежно сезиран с ИМ като основание на своя иск, съответно с допълнителната ИМ, при положение,че липсва съответно предприето процесуално действие по изменение на основанието на иска, а съответните нови фактически твърдения са изложени само във въззивната жалба.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. В случая така поставеният правен въпрос в действителност се явява обуславящ изхода на спора по конкретното дело. Във вече цитираното ТР№1 /19.02-2010 г. ОСГТК на ВКС приема , че ВКС преди да разреши спора по същество трябва да се произнесе, дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на основанието на иска, с който съдът е бил сезиран с тези, по който същият се произнесъл, налице е индиция за недопустимост на обжалваното решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на същото.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1391 от 03.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1577/2014 г..
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от по 1233,32 лева-всеки от тях в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.