О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 679
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя Татяна Върбанова
т.дело N 353 / 2008 година
Производството е по чл. 231, ал.1, б.”а” и б.”е” ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.12 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба на Л. С. С. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 189/23.12.2004 г. по гр.д. № 2/2003 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което молителят е осъден да заплати на А. за с. к. сумата 431 327.42 щ.д., от които: 9 289.42 щ.д. неизплатено задължение по приватизационна продажба; 422 038 щ.д. – неустойка, ведно със законната лихва върху сумата 9 289.42 щ.д., считано от 02.01.2003 г. и сумата 3 376 лв. разноски.
Молителят поддържа, че не е бил редовно призован в процеса пред ОС – Стара Загора, а след като е узнал за делото, не е успял да представи доказателства за направени плащания за цената на продадения му обект. Твърди, че е намерил копия от документите на 27.12.2007 г., но поради унищожаване на оригиналите на платежните нареждания в банката, чрез която е внесъл дължимите вноски за приватизирания обект, не е могъл да ги представи. Сочи, че въз основа на постановеното решение е издаден изпълнителен лист, за който е узнал на 26.12.2007 г. По тези съображения, поддържани в съдебно заседание на 01.10.2008 г., се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата – А. за с. к. , гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че молбата за отмяна, основана на чл.231, ал.1, б.”а” и б.”е” ГПК/отм./ е процесуално недопустима по следните съображения:
Решението на Старозагорския окръжен съд, предмет на настоящото извънинстанционно производство за отмяна, като необжалвано с въззивна жалба в определения в закона срок, е влязло в сила на 17.01.2005 година/ чл.219, б.”б” ГПК/отм.//. В производството пред първата инстанция ответникът/ сега молител/ първоначално е бил призован по реда на чл.50, ал.1 ГПК/отм./ и на основание ал.2 на чл.50 ГПК му е бил назначен представител – адвокат Р. След 02.06.2004 г. ответникът е участвал и лично в производството по делото, поради отпадане на основанието за назначаване на особен представител. Съобщението за постановеното решение също е връчено лично на Л. С. на 03.01.2005 г., което е видно от приложената на стр.196 от делото разписка.
Молбата за отмяна е подадена в регистратурата на първоинстанционния съд на 21.01.2008 год., след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК. В случая, молителят се позовава на допуснати нарушения на процесуални правила, касаещи призоваването му за производството пред Старозагорския окръжен съд и затова срокът за иницииране на извънинстанционното производство започва да тече от влизане в сила на решението. Предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК/сега отм./ основен тримесечен срок, на който се позовава молителят, е неприложим, тъй като е изтекъл пределния едногодишен срок.
Молбата за отмяна по чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ също е просрочена. Молителят се позовава на писмени доказателства – два броя вносни бележки до ДСК – Казанлък, съответно от 09.10.1998 г. и 17.11.1999 г., за внасяне по сметка на Министерство на търговията и туризма на суми, съставляващи левова равностойност общо на 8 869 щ.д., при отразено основание за внасяне на сумите – „за закупуване на канцелария и фоайе на ул.”С”. Като вносител е посочен Л. С. С.. Тези документи, установяващи твърдяното в молбата новооткрито обстоятелство, са съществували преди постановяване на влязлото в сила решение по приложеното гр.дело. Молителят е разполагал с тях, а твърдението му, че не е могъл да ги открие, нито да се снабди с оригиналните вноски бележки поради унищожаване на архива на ДСК, не може да обоснове извод за полагане на дължимата грижа при попълване на делото с необходимия доказателствен материал. След като писмените доказателства са съществували към момента на разглеждане на спора пред окръжния съд, то молбата за отмяна би могла да бъде поискана в рамките на пределния едногодишен срок по чл.231 ал.1 ГПК/отм./, считано от влизане в сила на решението. В случая, е неприложим основния тримесечен срок по чл.232, ал.1, предл.първо от ГПК за иницииране на производството по отмяна от заинтересованата страна, считано от твърдяната в молбата дата на намиране на копията от вносните бележки, а именно – 27.12.2007 г., тъй като дори и да се приеме, че молителят не е разполагал с посочените документи, то към посочената дата е изтекъл пределния едногодишен срок за сезиране на ВКС, съгласно приложимия процесуален закон – ГПК/отм./
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. С. С. от гр. К. молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” и „е” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение № 189/23.12.2004 г. по гр.д. № 2/2003 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му и връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: