4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.68
София.10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 708/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 29 от 22.03.2010 г. по в.гр.д.№ 219/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1260 от 27.11.2009 г. по гр.д. № 4585/2008 г. на Районен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу В. Н. Б. и Т. Г. Б. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 000 евро, представляваща заплатена част от продажна цена на имот съгласно т.3.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 27.07.2007 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил общата преклузия по чл.133 ГПК и се е произнесъл по незаявено с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Касаторът счита за необосновано становището на съда, че клаузата на чл.7 от предварителния договор има характер на задатък и, че задържането му от страна на ответниците е законосъобразно. Като неправилен се възприема и изводът, че задатъкът не е прекомерен и не следва да се намалява, както и, че клаузата на чл.7 от договора не е нищожна поради противоречие на морала и на добрите нрави.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото процесуалноправен и матералноправни въпроси: допустимо ли е разглеждането на възражение за прихващане в общия исков процес, заявено след срока за отговор на исковата молба и приложима ли е разпоредбата на чл.371 ГПК; подлежи ли на намаляване задатъка по чл.93 ЗЗД и действителна или нищожна, като противоречаща на морала и добрите нрави по чл.26 ЗЗД, е клауза за неустойка в размер равен на заплатеното до момента от страната в изпълнение на сделката. Поддържа се, че по процесуалноправният въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1, а по материалноправните въпроси – по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като е представена практика на ВС и ВКС.
Ответницата по касация Т. Г. Б., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество решението е правилно, по подробни съображения в писмен отговор.
Ответникът по касация В. Н. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното въззивно решение, Окръжен съд – Бургас е приел за установено, че получената от ответниците сума в размер на 11 000 евро по силата на сключен предварителен договор от 27.07.2007 г. има характера на задатък съобразно уговорено в т.7, поради което задържането й е законосъобразно. Като неоснователни са преценени направените от ищцовото дружество възражения за нищожност на посочената клауза поради противоречие на морала и на добрите нрави, както и за намаляването на задатъка поради прекомерност. Решаващият състав, след прецизна преценка на доказателствения материал по делото е приел за безспорно установено заплащането на исковата сума от страна на дружеството – купувач по предварителения договор, в деня на подписването на договора – 27.07.2007 г., както и неизвършване на плащанията на съответните части от цената на имота съгласно т.3.2 и т.3.3., довело до прилагане на прекратителната клауза на т.7 от договора. По отношение допустимостта на релевираното в хода на първоинстанционното производство възражение за прихващане, на основание чл.272 ГПК е направено препращане към мотивите на първостепенния съд.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с възможността в общия исков процес да се релевира възражение за прихващане след изтичане на срока за отговор на исковата молба, не може да се счете за обуславящ изхода на делото. Макар въззивният съд по принцип да е изложил съображения за приложимостта на разпоредбата на чл.371 ТЗ, по същество липсва произнасяне по възражение за прихващане. Решаващите аргументи на съда за неоснователност на иска произтичат от възприетата правна квалификация на даденото от дружеството при сключване на договора, а именно като задатък. Прилагайки последиците на прекратителната клауза на т.7 от предварителния договор, съгласно която при незаплащане на някоя от сумите по т.3.2. и/или т.3.2. на продавачите, договорът се счита за прекратен по право, като продавачите задържат заплатените до момента суми, е направен извод за законосъобразно задържане на исковата сума. След като поставеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ крайния изход на делото, то следва да се приеме за недоказана основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
По отношение на материалноправния въпрос, свързан с възможността за намаляване на задатъка при прекомерност, също не е налице основната предпоставка за допускане на обжалването, тъй като въззивният съд принципно не е отрекъл тази възможност, а е счел възражението за прекомерност за неоснователно. Поради липса на общата предпоставка от приложното поле на касационното обжалване, не е необходимо да се преценява поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и твърдението за отклонение от ТР № 142-3 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС. Що се касае до доводите за неправилност на посочения извод на съда, те биха могли да бъдат предмет на касационен контрол, но не подлежат на преценка във фазата по допускане на обжалването.
Материалноправният въпрос, свързан с приложимостта на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, всъщност касае пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция и правилността на преценката за неоснователност на правоизключващото възражение за нищожност на клаузата на т.7 от договора. Предвид липсата на идентичност между основанията, обуславящи приложното поле на касационното обжалване и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, е недопустимо в производството по чл.288 ГПК да се преценяват доводите на касатора, обективирани в раздел ІІІ от изложението към жалбата. В този смисъл е и цитираното по-горе Тълкувателно решение, даващо задължително за съдилищата тълкуване на процесуалния закон.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 22.03.2010 г. по в.гр.д.№ 219/2010 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: