Р Е Ш Е Н И Е
N 680
гр.София, 10.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
търг. дело N 365/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б”, във вр. с чл.218и ГПК/отм./, във връзка с §2, ал. 3 ГПК- ДВ бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 година.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 165 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 369/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, търговско отделение, 4 състав, постановено на 05.01.2007 г. по т.д. № 25/2005 г. С посоченото решение са отхвърлени предявените на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от А. за с. к. срещу „Б” А. искове за заплащане на неустойка в размер на 2 120 000 щ.д. за неизпълнение на инвестиционна програма за 2001 г. по чл. 25 от сключения на 07.05.1997 г. приватизационен договор, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 31.12.2004 г. и за заплащане на законна лихва за периода от 20.06.2002 г. до 31.12.2004 г. в размер на 617 008.81 щ.д.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че вземането не е погасено, тъй като то не е възникнало преди решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, а дължимата неустойка е начислена с Протоколно решение на Изпълнителния съвет на АСК с № 2697/30.05.2002 г. Предвид тези обстоятелства, и съобразно клаузите на приватизационния договор относими към изискуемостта на вземането за неустойка по чл.33.1, във вр. с чл.25 от договора, касаторът счита за неправилно изразеното от САС становище за осъществяване на фактическия състав, породил вземането на ищеца за неустойка, преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 14.02.2002 година. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове, със законните последици.
Ответникът по касация – „Б” А. , гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед инвокираното касационно основание, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените от А. за с. к. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че вземанията, произтичащи от виновно неизпълнение на приватизационния договор не са предявени в производството по несъстоятелност по реда на глава четиридесет и трета от ТЗ и съгласно чл.739 ТЗ те са погасени. В мотивите към решението, след преценка на относимите към спора писмени доказателства, е направен извод, че фактическият състав, породил вземането на ищеца за неустойка, е осъществен преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Неоснователно е поддържаното от касатора оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл.739, ал.1 ТЗ по отношение на процесното вземане за неустойка и акцесорното обезщетение за забава. Не може да бъде споделено изразеното в жалбата становище относно момента на възникване на вземането по главния иск. Съгласно чл.25 от приватизационния договор и Приложение № 22 към него, изменено с Приложение № 1 от допълнителното споразумение от 22.12.1997 г., са очертани отделните годишни периоди, през които купувачът по договора следва да изпълнява своите задължения за извършване на инвестиции в приватизираното дружество, както и вида и размера на инвестициите. Виновното неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции до края на отчетната 2001 г. поражда правото на вземане за неустойка по чл.33.1 от приватизационната продажба, или настъпилата към 01.01.2002 г. изискуемост на главното задължение е предпоставка за възникване на акцесорното вземане по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с цитираната договорна клауза.
Доводите на касатора, относими към задълженията на страните по договора по отчитане на изпълнението, респ. неизпълнението на инвестиционния план, както и към правомощията на Изпълнителния съвет на А. за с. к. са относими не към момента на възникване на вземането за неустойка, а към неговата изискуемост. Тези доводи са ирелевантни за спора, тъй като по силата на законовата разпоредба на чл.617, ал.1 ТЗ паричното вземане за неустойка е станало изискуемо от датата на решението за обявяване на търговското дружество ответник в несъстоятелност – 14.02.2002 год. С прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ с решение на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав от 20.03.2003 г. по т.д. № 248/1998 г. – поради изчерпване масата на несъстоятелността, е настъпил погасителния ефект по отношение на непредявеното в производството по несъстоятелност вземане. Погасяването на вземането е последица от приключване на производството по т.д. № 248/1998 г по описа на СГС, правилно съобразена от апелативната инстанция съгласно чл.739, ал.1 ТЗ, с което са възприети и изводите на СГС за неоснователност на исковата претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД, както и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения и предвид обхвата на касационен к. , очертан от жалбата, не са налице основания за касиране на обжалваното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 369 /2007 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 5 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: