О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. Софи 19.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6780 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Б. П. срещу решение № 5690/24.07.2013 г. по в.гр.дело № 8031/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-78-105/18.04.2013 г. по гр.дело № 25625/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца Д. К. Ц. от заеманата длъжност „управител магазин” с месторабота [населено място], извършено със заповед № 85/03.04.2012 г. на изпълнителните директори на [фирма] и е отменена посочената заповед, ищецът Д. К. Ц. е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението и ответното дружество е осъдено да му заплати на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 04.04.2012 г. до 18.04.2012 г. в размер на 899.01 лв., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на ищеца сумата 9 996.92 лв. обезщетение за незаконно уволнение за времето от 19.04.2012 г. до 03.10.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. приложила ли е разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ, когато работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в заповедта по чл.195, ал.1 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 311/09.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 1431/18.10.2004 г. по гр.дело № 2460/2002 г. на ВКС III г.о.,постановено по реда на ГПК/отм./, решение № 379/24.06.2010 г. по гр.дело № 410/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК., 2. може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства и доводи на страните, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о. по чл.290 ГПК, 3. допустимо ли е при установяване на липси и излишъци на стоки да се търси дисциплинарна отговорност на материално-отговорното лице за допускането им или по отношение на същото може да се ангажира единствено имуществена отговорност, решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата Д. К. Ц., чрез адв.М. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.
Прието е за безспорно между страните по делото, ищецът Ц. е работил по трудов договор на длъжност „управител магазин” с месторабота [населено място] Т..
Със Заповед № 85/03.04.2012г. на изп.директор на [фирма] трудовото правоотношение на ищеца с жалбоподателя е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ – наложено е дисциплинарно наказание „Уволнение”, на основание чл.188 т.3 вр.чл.190 ал.1 т.3 от КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина” и чл.190 ал.1 т.7 от КТ „ други тежки нарушения на трудовата дисциплина” във връзка с чл.187 т.3 пр.1 от КТ – „неизпълнение на възложената работа” и чл.187 т.9 от КТ – „увреждане на имуществото на работодателя”.
В заповедта са посочени обстоятелства относно извършени две последователни инвентаризации – първата за периода м.12.2011 г. – 06.02.2012 г., за която е съставен Акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин Т. [населено място] от 06.02.2012 г. с констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 41 618,01 лв. и излишък на такива в размер на 36 599,13 лв. и съставен Акт за начет № 12-06/20.03.2012 г. с изх.№ 12-06/23.03.2012 г., в който ищецът признава, че в качеството на управител на Т. Б. противоправно е причинил вреда на дружеството и втората инвентаризация на магазина на 31.03.2012 т., която включва периода 06.02.2012 г. – 10.03.2012 г., за която е съставен Акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин Т. [населено място] от 31.03.2012 г. с констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 34 432,41 лв. и излишък на такива в размер на 30 592,67лв. и съставен Акт за начет № 12-12/10.03.2012 г. с изх.№ 12-12/10.03.2012 г., в който Ц. признава, че в качеството на управител на посочения магазин противоправно е причинил вреда на дружеството, при или по повод изпълнение на служебните си задължения и че е налице неизпълнение на възложената работа. В заповедта е отразено, че служителят е причинил особено тежко увреждане на имуществото и интересите на работодателя, като е допуснал възникването на липси в особено големи размери за периода м.12.2011 г. – 31.03.2012 г., както и че наличието на излишъци на стоки в големи размери за същия период е резултат от неизпълнение на задълженията в качеството му на управител на магазина и материално-отговорно лице лично да следи за правилното завеждане на получените стоки в магазина. Съобразно мотивите в заповедта, при определяне на наказанието са били взети предвид предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които са наложени дисциплинарни наказания, незаличени по смисъла на чл.197 ал.1 от КТ, със заповедите – Заповед № 967/02.08.2011 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и заповед № 1230/24.10.2011 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, заповед № 54/10.01.2012 г. с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Прието е, че на Ц. е връчена покана за обяснения на 21.03.2012 г., с която е поканен, на основание чл.193 ал.1 от КТ да даде в двудневен срок от получаването й писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци, на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г., по смисъла на чл.187 т.9 от КТ „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства”. Прието е, че ищецът е депозирал на 23.03.2012 г. писмени обяснения.
Възизвният съд е приел, че на 31.03.2012 г. на Ц. е връчена и втора покана за обяснения, с която е поканен, на основание чл.193 ал.1 от КТ да даде в двудневен срок от получаването й писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци, на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г. с посочени размери на липси и излишъци, по смисъла на чл.187 т.9 от КТ „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства”. Прието е, че не са представени писмени обяснения от ищеца или че същият е бил изслушан или е отказан да бъде изслушан след получаване на поканата от 31.03.2012 г. преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”.
От правна страна съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, с оглед на което уволнението е незаконно.
Според въззивния съд в заповедта за уволнение е посочен период на извършване на нарушенията м.12.2011 г. – 31.03.2012 г. и на ищеца е наложено едно наказание в резултат на направени констатации от две инвентаризации в магазин Т.. Прието е, че нарушението по чл.187 т.9 от КТ е обусловено от нарушение по чл.187 т.3 от КТ, тъй като в мотивите на заповедта е отразено, че причинената вреда на дружеството – установените липси и излишъци е в резултат от неизпълнение на задълженията му, в качеството му на управител на магазина и материално-отговорно лице лично да следи за правилното завеждане на получените стоки в магазина. Прието е, че увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187 т.9 от КТ не са обусловени от наличието на умисъл и че те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа, че бездействието също съставлява нарушение на трудовата дисциплина, в случай, че осъществяването на контрол е задължение на служителя, ако се установи, че такъв не е бил упражнен. Направил е извода, че имуществената отговорност не изключва дисциплинарната отговорност.
Въззивния съд е приел, че от ищеца Ц. са поискани и получени писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г. за периода м.12.2011 г. – 06.02.2012г., а периодът, посочен в заповедта е м.12.2011 г. – 31.03.2012 г. Прието е, че не са представени доказателства ишецът да е бил поканен да даде обяснения и да е изслушан във връзка с изпълнение, респ.неизпълнение на възложената му работа, че не са изслушани обясненията му за целия период, визиран в заповедта, като дата на извършване на нарушенията. При тези съображения съдът е направил извода, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, поради което уволнението е незаконно и предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са основателни.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в п.1-ви от изложението. С решение № 311/09.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл.193,ал.2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Същото становище е изразено и в решение № 379/24.06.2010 г. по гр.дело № 410/2009 г. на ВКС IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. За наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК съдът не обсъжда цитираното решение № 1431/18.10.2004 г. по гр. дело № 2460/2002 г. на ВКС, III г.о., тъй като е постановено по реда на ГПК/отм./.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.2-ри от изложението.
С решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено възоснова на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по същият начин.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос, поставен в изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 5690/24.07.2013 г. по гр.дело № 8031/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 96914/28.08.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.Б. П..
Указва на жалбоподателя [фирма] [населено място], чрез адв.Б. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 297.92 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: