2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 02.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 297/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. ОН Б.” АД, гр. Габрово срещу решение № 177 от 04.11.2009 г. по в. гр. д. № 243/2009г. на Габровски окръжен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от С. районен съд решение № 138 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 917/2008 г., с което предявеният от М. А. М. от с. М. В., Община С. иск за сумата 5 000 лв. – обезщетение за нерагламентирано спиране на захранването с електроенергия в обект на ищеца за периода от 03.12.2003 г. до 17.03.2004 г., заедно със законната лихва върху тази сума, е уважен на основание 49 ЗЗД, като същата сума е присъдена на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД.
Касаторът поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, а не по действително предявения от ищеца иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Релевирани са и оплаквания за необоснованост на въззивния акт с твърдението, че съдебният състав е допуснал смесване на договорната и деликтната отговорност, като неправилно е приел, че с иск по чл. 82 ЗЗД могат да бъдат обезщетявани неимуществени вреди. Изрично несъгласие е изразено и във връзка с размера на определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищеца вреди от прекъсване на електрозахранването на собствения му обект, тъй като, според касатора, съдът неправилно е приложил действащите към момента Общи условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на потребителите, приети след процесния период.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли касационното обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът за правната квалификация на предявения иск е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с решение № 139 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6505/2007 г. на І г. о.
Ответникът по касация – М. А. М. от с. М. Вършещ, Община С. – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаното основание, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което изцяло е уважен предявеният от М. А. М. от с. М. В., Община С. срещу „Е. ОН Б.” АД, гр. Габрово иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нерагламентирано спиране на захранването с електроенергия в обект на ищеца за периода от 03.12.2003 г. до 17.03.2004 г. и е присъдил на ищеца същата сума, но като обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, а именно – на задължението за доставяне на електроенергия по сключения между страните договор за продажба на такава. Според решаващия състав, съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД. Изводът за основателност на така предявения иск е направен при зачитане силата на пресъдено нещо на постановеното между страните решение по гр. д. № 381/2006 г. на С. районен съд, с което е приета неправомерност на прекъсването на електрозахранването на обекта на ищеца през процесния период. С оглед на посоченото решение и на база събраните по настоящото дело гласни доказателства, Габровски окръжен съд е счел за доказано наличието на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за вреди, изразяващи се в търпяни от ищеца през исковия период неудобства в домакинството и ежедневния бит, в т. ч. и в невъзможността да извършва машинно доене на отглежданите от него крави. По отношение размера на вредите въззивният съд е приел, че същите следва да бъдат определени по негова преценка в съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК, като доколкото към момента на причиняването им не е съществувала изрична правна регламентация за обезщетяване на потребителите при прекъсване на електрозахранването, е изчислил обезщетението на база действащите понастоящем Общи условия на дружеството-доставчик.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Несъмнено, въпросът за правната квалификация на иска е от съществено значение за изхода на всяко дело и поради това отговаря на общото изискване за допускане на касационния контрол, установено в чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, обаче, касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното от касатора основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание не е налице, тъй като касаторът се позовава на решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, което няма задължителен характер съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед служебното задължение на съда, относимо и към производството по чл. 288 ГПК в съответствие с разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните актове, и предвид съществуващата вероятност за недопустимост на въззивния акт поради разглеждането на непредявен иск.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 04.11.2009 г. по в. гр. д. № 243/2009г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на „Е. ОН Б.” АД, гр. Габрово, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 100 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: