О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр. София, 16.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Даниела Стоянова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2421/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от А. Р. срещу решение №410/18.01.2018г., постановено по гр.д. 9559/2017г. на СГС ІІ-А въззивен състав, с което са отхвърлени искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. В жалбата се излагат доводи, че уволнението е незаконно, защото не били искани обяснения от работника преди уволнението (чл.193КТ) и работодателят сам станал причина за неявяване на работника на работа в три последователни дни, тъй като не го бил допуснал до работното място.
Във връзка с доводите в касационната жалба, уволненият работник иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 и ал.2 ГПК по следните въпроси- „Налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, представляващо неявяване на работа в течение на два последователни работни дни (чл.190, ал.1, т.2 КТ), когато работникът не е бил допуснат на работа?“ и „Допустимо ли е да се приеме, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.193 КТ, при липса на безспорни доказателства за това?“.
В срока за отговор работодателят [фирма] е възразил, че липсват основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от ищеца А. Р. срещу работодателя [фирма]. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е изпълнявал длъжността „началник склад и автопарк“, но бил дисциплинарно уволнен заради неявяване на работа в три последователни дни. Според ищеца уволнението е незаконно тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а въпросните дни изпълнявал трудовите си задължения извън работното място и освен това не му били искани писмени обяснения за нарушението. Работодателят е възразил в срока за отговор, че ищецът не се е явил на работа три последователни дни от 27.06.2016г. до 29.06.2016г. и няма как да е работил извън работното място, тъй като не е уведомил управителя за това, съгласно Правилника за вътрешния трудов ред и освен това същите дни ищецът е бил в чужбина, което се установявало от разпечатка на телефонните разговори от служебния му телефон.
Въззивният съд е приел, че поканата за даване на писмени обяснения е връчена при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели и последните били разпитани по делото, а от показанията им се установяват фактите, че ищецът е бил поканен да даде писмени обяснения за неявяването на работа и е отказал да даде такива.
Въззивният съд е приел също така, че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина- неявяване на работа в три последователни дни, тъй като ищецът не е доказал да е изпълнявал трудовата си функция извън работното място, да е уведомил ръководителя за напускането на работното място и да е получил разрешение за това.
При тези мотиви на въззивния е съд е видно, че поставените въпроси от касатора в изложението по чл.280 ГПК не съответстват на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р.№1-2020-ОСГТК поставените въпроси в изложението следва да бъдат по тълкуване на правна норма, включително да са въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, както и отговорът на въпросите да обуславя изхода на делото, иначе не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая първият поставен правен въпрос не е обуславящ и по него въззивният съд не се е произнесъл. Касаторът ищец не е въвел с исковата молба такова основание за незаконност на уволнението, а както беше посочено по- горе, той е посочил като основания за незаконност на уволнението нарушение на чл.193 КТ и изпълнение на трудовите задължения извън работното място през процесните дни, за които работодателят твърди, че не се е явил на работа. Ищецът не въвежда като обстоятелство за незаконност на уволнението недопускане на работа и това да е станало причина за неявяване и неизпълнение. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос и отговорът на този въпрос ще бъде без значение за изхода на делото.
Вторият поставен въпрос не е правен, а е въпрос относно обосноваността на въззивното решение, за това дали фактическите изводи на въззивния съд не противоречат на логиката при установяването на факта относно връчената покана за обяснения при отказ, тъй като според касатора доказателствата за това не били безспорни. Обосноваността на въззивното решение е предмет на проверка в производството по чл.290 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК, поради което този въпрос относно фактите се явява неотносим.
Тъй като поставените въпроси не отговарят на едната от кумулативно изискуемите предпоставки от хипотезата на чл.280 ГПК, то искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №410/18.01.2018г., постановено по гр.д. 9559/2017г. на СГС ІІ-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: