О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
С. 27.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2308 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 654 от 17.12.13г. по в.гр.д. № 793 по описа за 2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 212 от 25.04.2013г. по гр.д. № 143/2013г. на Окръжен съд Пазарджик като е отхвърлен предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на съгласие от страна на продавача на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 24.11.2010г.от наследодателя Н. П. С. и ответницата с н.а. № 50 т.ІІ рег. № 3147 н.д.№ 214/10г. и е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД същия договор за покупко-продажба до размер на ? ид.ч. от описаните в него имоти, като са присъдени следващите се разноски.
К. обжалва акта в частта, касаеща развалянето на сключения договор.
За да постанови акта си в обжалваната част въззивният съд е приел, че в тежест на настоящата касаторка е било да установи реалното плащане на посочената в пълномощното като получена от прехвърлителя продажна цена по сделката от 8 000лв. Мотивирал се е с разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК и характера на пълномощното като частен документ, който не носи подписа на оспорилата го противна страна. След преценка на ангажира-ните по делото доказателства, правният извод, който е направил съда е за недоказаност на факта на плащането, а от това и за наличие на основание за разваляне по съдебен ред на договора за покупко-продажба /налице е неизпълнение, защото купувачът не е изпълнил задължението си по договора за плащане/.Сделката е развалена за ? ид.ч., пред вид размера на личните наследствени права на ищеца като един от двамата сина на прехвърлителя.
При тези мотиви на въззивния акт, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, за да мотивира искането си за допускане касационно обжалване по следния поставен въпрос, касаещ тежестта на доказване на факта за заплащане на продажната цена в хипотеза, при която прехвърлителя в качеството си на продавач, изрично е отбелязал в подписаното от него пълномощното, че цената му е изплатена напълно и в брой /което е потвърдено и от пълномощника му по време на самата сделка/, но впоследствие продавача е починал : Обвързан ли е наследника от удостоверителното изявление на наследодателя си за получаване на продажната цена и встъпва ли той в неговото процесуално положение? Като втори касаторът поставя и въпроса за задължението на съда при постановяване на акта си да обсъди както доказателствата в тяхната взаимна връзка, така и доводите на страните, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001г. по т.д.№1/01г.на ОСГК на ВКС, в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 331 от 4.07.2011г. по гр.д. № 1649/10г.на ІV г.о., № 411/ 27.10.2011г.по гр.д.№ 1857/10г.на ІVг.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността й. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира че следва да се допусне касационно обжалване по следните съображения:
Двата поставени от касатора въпроса, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, са от значение за изхода на спора и съставляват общо основание за допустимост. Първия въпрос, касаещ процесуалните възможности на наследника /доколкото той не реализира свое собствено,а наследствено право/ да оспори факта на плащане по договор, сключен от неговия наследодател и при наличие на удостоверително изявление на наследодателя, че е получил напълно и в брой продажната цена, доколкото изисква тълкуване на закона, а не се представя практика, в която да е разрешен, покрива изискванията и на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. /С оглед извода за наличие на предпоставките за допустимост по първия поставен въпрос, обсъждането на втория е безпредметно./
На касатора следва да бъде указано, че дължи в 7-дневен срок от получаване на съобщението внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 654 от 17.12.13г. по в.гр.д. № 793 по описа за 2013г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на спора по същество в размер на 330лв./триста и тридесет/ лева и да представи вносната бележка в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
СЛЕД внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :