О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
Гр.София, 30.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 841/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на СОЛИД О. [населено място] – адв. А. П., срещу решение № 1830/29.09.2014 г. по т.д. № 2020/14 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частичната отмяна на решение № 1759/28.10.2013 год. по т.д.№ 1886/2007 год. на Софийски градски съд, ТО, 8-ми състав, касаторът е осъден да заплати на НОВОФЕРМ Б. ЕАД [населено място] сумата 9 139.50 лв. – неизплатено възнаграждение по договор № 0021/30.09.2005 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2007 год. до окончателното й изплащане, сумата 713.92 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.04.2007 г. до 01.11.2007 г., както и сумата 1 376.05 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В жалбата се съдържат доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение в съответната атакувана част. Претендира се отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че обжалваното решение противоречи на решение № 328/26.04.2010 г. по гр.д. № 158/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, относно точното приложение на чл.114 ГПК /отм./, съответстващ на чл.176 ал.3 ГПК, както и на решение № 375/03.01.2012 г. по гр.д. № 288/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено също във връзка с чл. 176 ГПК. Решението противоречи на мотивите на решение № 125/2012 г. по гр.д. № 1135/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО, относно задължението на съда да извърши доклад по делото и неговото съдържание, съгласно чл. 146 ГПК. Обжалваното решение е в противоречие и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по тълк. дело № 1/2000 г. с докладчик Бл. П., касаеща задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да формира собствени фактически и правни изводи по спора, а за допуснатите от съда процесуални нарушения на чл. 266 ал. 3 ГПК и чл. 146 ал. 2 ГПК се позовава на решение № 108/10.07.2013 г. по гр.д. № 814/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО. При тази обосновка се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Освен това се моли решението да се допусне до касационен контрол и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, т.к. посочените процесуални нарушения, засягащи правото на защита на страните, и противоречивата съдебна практика безспорно обуславят необходимостта от произнасяне на ВКС, което е от съществено значение за развитието на правото по правилно прилагане на съвременните норми на ГПК и ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба НОВОФЕРМ Б. ЕАД [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Василева изразява становище, че решението не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Възразява по допускане на касационното му обжалване, като намира, че касаторът не е изложил точна и ясна формулировка на правните въпроси от значение за изхода на делото, както и не е обосновал допълнителните предпоставки на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт, поради което е допустима.
За да уважи частично предявените искове, разгледани по реда на чл. 196 ал. 1 и сл. ГПК /отм./ вр. § 2 ал. 1 ПЗР ГПК /2007 г./, съставът на въззивния съд на първо място е очертал предмета на спора съобразно твърденията и възраженията на страните и е обсъдил събраните по делото доказателства. Въз основа на тях е приел, че по силата на сключен договор ищецът НОВОФЕРМ Б. ЕАД е следвало да достави на ответника СОЛИД О. немски дървени врати, при съответно договорени цени, срокове, спецификация и други условия, едно от които е доставката да се извърши до склад на ищеца в [населено място]. Авансът в размер на 50 % от цената е бил своевременно платен от ответника, като по делото се претендира заплащане на разликата, ведно с обезщетение за забава. По основния спор между страните съдът е приел, че ищецът е изпълнил задължението си да достави, а и да предаде реално дървените врати на ответника, като този извод е формиран след съвкупна преценка на събраните доказателства – складови разписки, свидетелски показания, обяснения на управителя на ответното дружество /ценени при условията на чл. 114 ал. 1 вр. чл. 128 ал. 2 ГПК /отм./, отговор на трето лице по чл. 153 ГПК /отм./, заключения на СТЕ и ССЕ, обсъдени в тяхната взаимовръзка. Отделно от това съдът е посочил, че дори да се счете, че предаването на вратите не се е осъществило /каквато е тезата на ответника/, следва да се приеме, че на датата на връчване на нотариалната покана за плащане на остатъка от цената – 29.03.2007 г. ответникът е същевременно поканен и да се яви в склада на ищеца, за да получи доставеното за него. Тъй като съобразно договора пълната цена се дължи и при неявяване на възложителя в 5-дневен срок от уведомяването за извършената доставка, исковете с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 356 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД са преценени като основателни в присъдения от въззивния съд размер.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради следното.
С нормата на чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК е ограничен достъпът до касационно обжалване, посредством правомощието на ВКС да извършва селекция на касационните жалби въз основа на изчерпателно изброените в чл. 280 ал. 1 ГПК общо и допълнителни основания за допускането им до касация. Общото основание предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая не са формулирани никакви правни въпроси, по които ВКС да даде отговор с решение по чл. 290 и сл. ГПК. Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., факултативният касационен контрол изисква от касатора да формулира ясно и точно конкретен правен въпрос, по който съдът е формирал воля, обусловила изхода на спора. С оглед принципите на диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, касационната инстанция не следва да извежда сама правния въпрос от съдържанието на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК или касационната жалба, а може единствено да преформулира, уточни или квалифицира въпрос, с който е надлежно сезирана.
Предвид изложеното, не е установена първата от кумулативно необходимите предпоставки на чл. 280 ал. 1 ГПК – общото основание за достъп до касация, поради което и Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1830 от 29.09.2014 г. по т.д. № 2020/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд в атакуваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: