Р Е Ш Е Н И Е
N 685
София, 20.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 321/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”б” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на ”А” А. , гр. С. срещу решение № 284 от 29.11.2007 г. по в. т. д. № 427/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 3 от 04.04.2007 г. по гр.д. № 163/2006г. на Ловешки окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от “А” А. , гр. С. иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на “М” А. , гр. Я. от 15.09.2006 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с изводите на решаващия състав по отношение редовността на пълномощните на основния акционер в ответното дружество – „Б” А. и съответствието на Отчета за управление на дружеството с изискванията на специалните нормативни актове. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с приетото от въззивния съд досежно твърдяното нарушение на разпоредбите на чл. 224, ал. 1 ТЗ и чл. 116в, ал. 7 ЗППЦК.
Освен касационната жалба, касаторът „А” А. е подал и частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение от съдебно заседание на 09.10.2007 г. за осъждането му да заплати глоба по реда на чл. 65 ГПК /отм./ в размер на 100 лв. за несвоевременно направено доказателствено искане.
Ответникът по касация – “М” А. , гр. Я. не заявява становище по жалбите.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
По отношение на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
За да остави в сила решението на Ловешки окръжен съд по гр. д. № 163/2006г., Великотърновски апелативен съд е приел, че при провеждане на Общото събрание на акционерите на “М” А. , гр. Я. от 15.09.2006 г. не са допуснати твърдяните от въззивника /сега касатор/ нарушения. Според решаващия състав, от представената покана за свикване на процесното Общо събрание и от изпратеното писмо до Комисията за финансов надзор се установява изпълнение на задължението писмените материали, свързани с дневния ред на събранието, да бъдат поставени на разположение на акционерите. Като неоснователно е преценено и твърдението за ненадлежно представляване на акционера „Б” А. , предвид съответствието на представените по делото три броя пълномощни с изискванията на чл. 116, ал. 1 ЗППЦК и на Наредбата за минималното съдържание на пълномощно за представителство на акционер в Общото събрание на дружество, чиито акции са били предмет на публично предлагане. Решаващият състав не е възприел и становището на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.116в, ал.7 ЗППЦК, както и на изискванията относно съдържанието на доклада на Съвета на директорите.
Решението е правилно.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, че не са налице релевираните от ищеца “А” А. основания за отмяна на решенията на процесното Общо събрание на акционерите на “М” А. , гр. Я.. Тези изводи са направени в резултат на задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, с което е изпълнено императивното изискване на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. Ето защо, решението е напълно обосновано.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Правилно решаващият състав е преценил като недоказано твърдението, че не е спазено императивното изискване на чл. 224, ал. 1 ТЗ във връзка с т. 4 от дневния ред. С оглед изричното отразяване в обнародваната в “Държавен вестник” покана, че писмените материали за събранието са на разположение на акционерите в седалището на дружеството, следва да се приеме, че такива действително са съществували и че всеки от акционерите, в т. ч. и касаторът, е имал възможността да се запознае с тях и следователно не е налице нарушение на правото му на участие в събранието.
Не може да бъде споделен и доводът за нищожност на пълномощните на лицата, представлявали мажоритарния акционер „Б” АД. Съдържанието на тези пълномощни е съобразено изцяло с императивните изисквания на Наредбата за минималното съдържание на пълномощно за представителство на акционер в общото събрание на дружество, установени в чл.3 и в образеца-приложение към Наредбата.
В съответствие с изискванията на закона е също така и приетият на Общото събрание Доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 годна. Както правилно е счел въззивният съд, преценката на Доклада следва да се извърши не с оглед заглавието му, а с оглед неговото съдържание, което в случая е съобразено изцяло с разпоредбата на чл. 247, ал. 2 ТЗ и специалните норми на чл. 94, ал. 2 ЗППЦК.
На последно място, неоснователно е поддържаното от дружеството-касатор становище, че липсата на междинен финансов отчет опорочава взетото решение по т. 5 от процесното Общо събрание за освобождаването на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2005 г. Доколкото в случая приетият годишен финансов отчет касае целия период, за който членовете на СД са освободени от отговорност, то представянето на междинен финансов отчет за времето от началото на финансовата година до последния ден на месеца, предхождащ месеца, в който е обнародвана поканата за свикване на общото събрание, не е необходимо. Именно този извод, до който е достигнал и решаващият състав, следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 116в, ал. 7 ЗППЦК.
Предвид всички изложени съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за неправилност на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение. Ето защо, същото следва да бъде оставено в сила.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./ 7-дневен срок, но по същество е неоснователна.
Искането на въззивника за представяне на междинен финансов отчет, респ. за издаване на удостоверение в тази връзка, е направено несвоевременно, което е станало причина за отлагане на делото във въззивното производство. Съгласно изричната норма на чл. 198, б. ”д” ГПК /отм./, това доказателствено искане е следвало да бъде заявено със самата жалба. Ето защо, по-късното му заявяване в хода на съдебното заседание обосновава приложимостта на санкцията по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./, както правилно е преценил въззивният съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 218 ж, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 213 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284 от 29.11.2007 г. по в. т. д. № 427/2007 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „А” А. , гр. С. частна жалба срещу определение по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./ от съдебно заседание на 09.10.2007 г. по посоченото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: