5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1225/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 08.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1225/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав, постановено на 18.06.2010 год. по гр.дело № 3314/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 39-ти състав от 23.06.2008 год. по гр.дело № 10939/2005 год.
– за отхвърляне предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от „Българска търговско-промишлена палата”, рег. по ф.дело № 15445/1991 год. на СГС, със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица] срещу [фирма], рег. в Агенция по вписванията ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица] [фирма], рег. по ф.дело № 2749/2005 год. на СГС, със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., пл.”Й. П. В.” № 1, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от Административна сграда, находяща се в [населено място], район С., [улица], а именно: втори, трети, четвърти, пети и шести етажи на сградата, заедно с 64.88% идеални части от мазето, толкова идеални части и от първия етаж, от Мецанина и от У., върху който е построена сградата като неоснователен;
– за отхвърляне предявения евентуален иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от „Българска търговско-промишлена палата”, рег. по ф.дело № 15445/1991 год. на СГС, със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица] срещу [фирма], рег. в Агенция по вписванията ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица] [фирма], рег. по ф.дело № 2749/2005 год. на СГС, със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., пл.”Й. П. В.” № 1, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е приобретател на безсрочно вещно право на ползване на част от Административна сграда, находяща се в [населено място], район С., [улица], а именно: втори, трети, четвърти, пети и шести етажи на сградата, заедно с 64.88% идеални части от мазето, от първия етаж, от Мецанина и от У., върху който е построена сградата като неоснователен.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Българска търговско-промишлена палата (Б.) със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от адвокатите А. Н. К. (надлежно упълномощен само за делото пред районния съд-лист 144 на първата инстанция) и З. С. О., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване по материално-правен въпрос: по главния иск на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – какво представлява надлежно овластяване на съответния заместник-министър от страна на едноличен държавен орган /министър/ да упражнява част от правомощията му съответно актът за учредяване на ограничено вещно право на строеж следва ли да има точно определено съдържание, а по отношение на евентуалния иск – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно разпределение на компетентността по НДИ при невъзможност да се определи орган със специална компетентност /тъй като процесната сграда не е предоставена на конкретно министерство или друго ведомство/ с оглед действията на разпореждане на министъра на финансите във връзка с приложението на чл.101, чл.3 НДИ и § 3 ЗР на НДИ; § 5, т.1 ДР на ЗМСМА. Прилага две решения относно противоречива практика.
От ответника по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Л. В. М., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
От ответника по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Л. В. М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Третото лице-помагач – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че заповед № 898/08.10.1968 год., издадена от заместник-министър на Министерство на външната търговия(М.), не изхожда от компетентен орган да учреди право на строеж върху държавен имот, а от съдържанието й се установява, че не е насочена към учредяване на право на строеж, по смисъла на чл.63, ал.1 ЗС, а единствено е изменено предназначението на процесната сграда от такава за нуждите на ДСП”Д.” на такава за Търговска палата(ТП) към М.. Отчетено е, че с решение по протокол № 22/06.09.1965 год. ИК на СГНС е дал съгласието си парцели VІІІ и ІХ, кв.389, м.Центъра-София да се отредят за нуждите на М.-Д.”Д.” като с него не се учредява вещно право на строеж по смисъла на чл.63, ал.1 ЗС, а се дава съгласие за съответното отреждане на парцелите, поради което главният иск, установителен уск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ се явява неоснователен. По евентуалния иск е взето предвид, че от А. № 9691 от 24.12.1986 год. се установява, че процесната административна сграда е собственост на държавата от 01.06.1975 год. на основание чл.81 НДИ като новопостроен държавен недвижим имот и че е предоставена за оперативно управление на Б., организация подчинена на М.. Направен е извод, че за учредяване на вещно право на ползване на сградата или части от нея, било то възмездно или безвъзмездно, е необходимо разрешение на министъра на търговията каквото в случая не е дадено, а към момента на издаване на заповед № 109 от 04.02.1993 год. министърът на финансите не е компетентен на основание чл.101, ал.1 НДИ/отм./ да издаде заповед, с която да отстъпи правото на ползване върху държавен имот на Б. тъй като неговото съгласие е необходимо единствено за евентуалното безвъзмездно отстъпване на правото.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Касаторът е обосновал противоречивото разрешаване по въпроси, свързани с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено по иска с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по посочените въпроси
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав, постановено на 18.06.2010 год. по гр.дело № 3314/2008 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 13 013,92 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касатора Българска търговско-промишлена палата, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ