Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
София 15.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2166/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. и Н. Е. К., двамата от гр. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „В” с-в, от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 2910/2006г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 47 с-в, от 16.05.2006г. по гр.д. № 8265/2005г., с което е отхвърлен предявеният от В. и Н. К. срещу С. община у. иск за собственост на 300/755 ид. части от УПИ * в кв. 17 по плана на гр. С., кв. Модерно предградие.
Ответникът С. община не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли установителния иск за собственост на описания по-горе недвижим имот въззивният съд е приел, че ищците не са придобили собствеността въз основа на твърдяното оригинерно придобивно основание – десетгодишно давностно владение. Приел е за установено от фактическа страна, че с неформален договор от 28.03.1970г. В. К. е купил от С. И. З. 300 кв. м от закупените от него на 08.10.1960г. 360 кв. м от Х. А. В. Видно от заключенията на вещите лица П. и Б. и приложените към тях скици, този имот заема лицевата част от имот пл. № 2* в която част е изградена едноетажна жилищна сграда. Съгласно кадастралния план от 1956г. за ПИ 17 и 15 процесният имот не е бил самостоятелен имот, а част от ПИ 15 и винаги е бил част от имот 235 по кадастралните и регулационни планове. По делото са представени Акт № 1* за държавна собственост на недвижим имот и Акт 474 за общинска собственост. Те не създават и не доказват право на собственост, поради което са без правно значение за спора. Не е изтекла обаче придобивна давност по отношение на ищците от началото на владението – 1970г. до предявяване на иска. Съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./ в ред. преди изменението по ДВ бр. 34/2000г., в сила от 01.01.2001г., реално определени части от дворищно регулационни парцели не могат да се придобиват по давност. След посоченото изменение ограничението за придобиване по давност остава само за тези части от урегулираните имоти, които не отговарят на минималните изисквания на закона за площ и лице на парцел. Това принципно изискване е възпроизведено в чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Тъй като едва с изменението от 01.01.2001г. се придава правно значение на владението на реално определена част от парцел, то и от този момент ще тече придобивна давност в посочената хипотеза. Видно от заключението на вещото лице Б. владяната от ищците част от парцела отговаря на изискванията за площ и лице.становено е и упражняване на фактическа власт от ищците от момента на закупуване на имота като свой. Не е изтекъл обаче десетгодишния давностен срок, считано от 01.01.2001г.
Срещу така постановеното решение касаторите правят оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Излагат доводи, че С. община без основание е съставила актове за държавна собственост, че владеят имота от закупуването му пред 1970г. и съгласно заключението на вещото лице Б. владяната от тях част от урегулирания поземлен имот отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице.
Решението е правилно.
Въззивният съд не е приел за доказано твърдението на ответника, че имотът е частна общинска собственост, поради което доводите на касаторите в тази насока са без предмет и не следва да се обсъждат. Останалите оплаквания са неоснователни. Въззивният съд е отхвърлил иска не защото процесният имот не отговаря на минималните изисквания за площ и лице на урегулираните поземлени имоти, а защото от момента, когато законът позволява такива части от урегулирани имоти да се придобиват по давност /01.01.2001г. с изменението на чл. 59 ЗТСУ /отм./, не е изтекла десетгодишната придобивна давност. Този извод на съда е законосъобразен и срещу решаващия мотив на съда за отхвърляне на иска касаторите не излагат никакви доводи. Местоположението на процесния имот е изяснено от изслушаните по делото две експертизи, поради което искането за връщане на делото за изясняване на този въпрос е неоснователно.
По изложените съображения решението на Софийски градски съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ,ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „В” с-в, от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 2910/2006г.
Председател:
Членове: