О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 688
София, 27.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април……………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 6031/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение от 20.05.2013 година по гр.д. № 155/2013 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено решение от 06.11.2012 г. по гр.д. № 37335/2012 г. на Софийския районен съд, 64 състав, с което са отхвърлени исковете на Д. К. Н. от София срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и вместо това е постановено друго, с което са уважени тези искове. Признато е за незаконно и е отменено уволнението на посоченото лице, извършено със заповед № 0010206/04.06.2012 г. на Гл. изпълнителен директор на [фирма], София и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „специалист „Банкови операции” в [фирма]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Д. К. Н. от София чрез пълномощника си адв. Е. К.-Ж. от АК-София, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, тъй като тя няма предвиденото в чл.284 ГПК съдържание, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице изискванията на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „Какво е съдържанието на понятията „структурно обособено звено” и „отделни самостоятелни структурни единици”. Ако е налице различие в какво се изразява, относимо ли е към кръга на лицата сред които е задължително да се извърши подбор по чл.329 КТ” и „В обсега на подбора, работодателят длъжен ли е да включи всички работници или служители, заемащи една и съща длъжност, работещи в клона и в поделенията му, при извършено разграничение на съкращаване на щатните бройки в одобреното щатно разписание по клонове и по поделения, находящи се в едно и също населено място, но на различни адреси?”
Поставените въпроси са относими към предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е приел, че банковият офис не е самостоятелна структурна единица, а е включен в структурата на банковия клон „О.”. Поради това подбор е трябвало да се извърши между всички лица, заемащи длъжността „специалист банкови операции”, работещи в клона и офиса на банката, а не само между тези в банковия клон.
Касационно обжалване не трябва да се допуска поради наличието на постоянна практика на ВКС по поставените въпроси, която съответства на приетото от въззивния съд. Според подробните разяснения, дадени в р. № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о., за да е налице относително самостоятелно структурно звено не е определящ единствено териториалния критерий, респ. не е определящо само мястото на работа на съкращавана длъжност. Определящи при тази преценка са вай-вече наличието или липсата на организационно-управленческа обособеност, която съчетана със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристика определя естеството на трудовите функции в обособеното структурно звено. Организационно-управленческата обособеност означава съответното звено да има относително самостоятелно ръководство в йерархията на предприятието /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора, отговорник на групата и пр./. В този смисъл са и р. № 558 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 281/2012 г. на ІV г.о. и др.
В случая от данните по делото е видно /поименно щатно разписание/, че банковият офис се състои само от четири служителки на длъжност „специалист банкови операции”. Поради това липсва обособеност на тази структура по смисъла на посоченото в отговора на поставените въпроси и тя се явява съставна част от банковия клон. При подбора е трябвало да се съобрази това обстоятелство и в него да вземат участие всички служители, заемащи длъжността „специалист банкови операции” в клона и офиса към него. Тъй като това не е направено, въззивният съд законосъобразно е приел, че уволнението е незаконно и го е отменил.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство, които възлизат на 500 лева адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.05.2013 година по гр.д. № 155/2013 година на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Н. от София разноски за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.