3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№689
София27.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 299/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. П. от [населено място], обл. С., чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 182 от 17.12.2010 г. по в.гр.д.№ 534/2020 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 27 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 33/2010 г. на Окръжен съд – Силистра в частта за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на принципа за справедливост и необоснованост, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в отклонение от практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на : Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 5/03.04.2009 г. на ОС – Силистра и Решение № 8/24.03.2009 г. на Апелативен съд – Б..
Ответниците по касация – [фирма] и А. М. Х. от [населено място] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд, след преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, за причинените на ищеца неимуществени вреди от загубата на 15-годишния му син С. О. П., настъпила в резултат на ПТП на 08.09.2009 г. , по вина на А. Х.. При определяне размера на обезщетението, решаващият състав е счел, че сумата от 50 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на интензитета и тежестта на вредите и непрежалимата морална загуба за ищеца, при отчитане и на икономическата обстановка в страната. За неоснователни са приети доводите относно стойностите на застрахователно покритие, по съображения, че те не са критерий за обезщетяване на вреди от смърт.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора материалнопрвен въпрос – доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”, безспорно е значим за изхода на делото. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, предвид постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. ва ВКС, ТК, ІІ т.о., съставляващо задължителна съдебна практика за съдилищата, от което е допуснато известно отклонение при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Предвид доказаност на основанието за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се обсъжда второто поддържано основание – по т.2 на същата разпоредба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 182 от 17.12.2010 г. по в.гр.д.№ 534/2020 г. на Апелативен съд – В..
Насрочва делото за: , за когато страните да се призоват чрез обнародване на призовката в „Държавен вестник”, съгласно чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: