О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 30.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3799/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадени са касационни жалби от Ц. Ц. Н., Д. П. А. и З. Т. Атанасова против решение № 218 от 25. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 1155/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 816 от 23. 09. 2014 г. по гр. д. № 4426/2013 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е прието за установено по предявените от Л. А. К. против Ц. Ц. Н., Д. П. А. и З. Т. Атанасова искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува представително правоотношение, произтичащо от пълномощно рег. № 4932 от 8. 04. 2009 г. по описа на нотариус Д. Д., рег. № 145, за овластяване на Ц. Ц. Н. от Л. А. К. за извършване на описаните в пълномощното действия, както и че Л. А. К. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.518.19, с площ от 231 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10447.518.20, 10447.518.53, 10447.518.10 и 10447.518.17, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 134 кв.м., с идентификатор 10447.518.19.1 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-86/19. 09. 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. В приложените от касаторите изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, точка 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби Л. А. К. изразява становище за неоснователност на същите и за липса на основания за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от Л. А. К. против Ц. Ц. Н., Д. П. А. и З. Т. А. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува представително правоотношение, произтичащо от пълномощно рег. № 4932 от 8. 04. 2009 г. по описа на нотариус Д. Д., рег. № 145, за овластяване на Ц. Ц. Н. от Л. А. К. за извършване на описаните в пълномощното действия, както и че Л. А. К. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.518.19, с площ от 231 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10447.518.20, 10447.518.53, 10447.518.10 и 10447.518.17, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 134 кв.м., с идентификатор 10447.518.19.1 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-86/19. 09. 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. В частта по исковете срещу ответника Д. М. Б. решението е влязло в сила.
За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че пълномощно рег. № 4932 от 8. 04. 2009 г. по описа на нотариус Д. Д., рег. № 145, за овластяване на Ц. Ц. Н. от Л. А. К. за извършване на описаните в пълномощното действия, включително и продажба на процесния имот, не е подписано от посоченото като упълномощител лице – Л. А. К., поради което за упълномощения Ц. Ц. Н. не е възникнала представителна власт. Изводът за неподписване на пълномощното от Л. К. е направен след обсъждане и кредитиране заключенията на съдебната комплексна графическа и техническа експертиза на вещото лице Г. М. вх. № 12691/16. 06. 2014 г. и на тричленната съдебнопочеркова експертиза на вещите лица И. С., В. Б. и К. И. вх. № 2756/18. 03. 2015 г. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица по посочените две експертизи по съображения, че същите съответстват на заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Х. Б., прието в производство по обезпечение на доказателствата по чл. 207 – чл. 209 ГПК, на събраните писмени доказателства – служебна бележка от работодателя на ищеца Агенция за устойчиво енергийно развитие, [населено място], [улица], изх. № 92-00-1758/23. 04. 2014 г., удостоверяваща, че на 8. 04. 2009 г. ищецът Л. К. не е бил в отпуск, на заключението на комплексната експертиза, установяващо представяне на неистинска лична карта при нотариалната заверка на подписа на упълномощителя. Не е кредитирал заключението на повторната тричленна съдебно-графическа експертиза на вещите лица М. М., П. Т. и Н. К. рег. № Е-7/2. 02. 2016 г. в частта й по т. 9.1., според която не може да се отговори дали подписът за „упълномощител“ е положен от Л. К., поради противоречието му в тази част с всички останалите заключения на експерти и поради изготвянето му без да е извършвано сравнително изследване между оспорения подпис и подписите на Л. К. /видно от устните разяснения на експертите в проведеното заседание/.
Относно установителните искове за собственост е прието, че процесният имот и жилищна сграда са собственост на ищеца Л. А. К., който ги е придобил на основание договор за дарение от 6. 02. 1973 г., сключен между него и майка му М. Х. Г., с н.а. № 193/1975 г. Прието е, че договорът за продажба, сключен на 17. 04. 2009 г., с н.а. № 487/2009 г., с който Л. К., чрез пълномощника си Ц. Н., продава на Ц. Н. процесния имот е недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като е сключен от името на продавача от лице без представителна власт и не е потвърден, поради което не е породил придобивно действие за купувача Ц. Н.. Прието е, че следващата продажба на процесния имот, извършена 20. 12. 2010 г., с н.а. № 851/2010 г., между Ц. Н. /продавач/ и Д. А. през време на брака му със З. Атанасова /купувачи/ също не е породила придобивно действие за купувачите А., тъй като прехвърлителят не е притежавал право на собственост върху продадения имот. По идентични съображения /продажба на недвижима вещ от несобственик/ е прието, че и продажбата от 11. 10. 2013 г., сключена с н.а. № 1528/2013 г., между Д. и З. А. /продавачи/ и Д. М. Б. и Л. Ан С. /купувачи/, на процесния имот не е породила присъщото й отчуждително-придобивно действие.
В приложените от касаторите Ц. Н., Д. А. и З. Атанасова изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят сходни и за двете изложения процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, отразяващи неговата решаваща дейност на инстанция по същество, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК. Твърди се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на указанията, дадени с ТР № 1/4. 01. 2001 г., т. 19, ТР № 1/2013 г., т. 2 и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 261 от 5. 06. 2015 г. по т.д. № 2857/13 г., I т.о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 674/14г., II т.о., решение № 186 от 2. 07. 15г. по гр.д. № 4465/14г., IV г.о., решение № 99 от 22. 06. 15г. по гр.д. № 6817/14 г., I г.о., решение № 376 от 4. 11. 14 г. по гр.д. № 2956/12 г., решение № 228 от 1. 10. 14 г. по гр. д. № 1060/14 г., решение № 73 от 21. 08. 15 г. по гр. д. № 4704/14 г., IV г.о. Така твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд, макар да е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, е изложил и собствени мотиви по съществото на спора от фактическа и правна страна. Обсъдил е доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, произнесъл се е по наведените с въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционния акт, а мотивите към решението са отражение не на проверяваща, а на решаваща дейност на въззивната инстанция в рамките на правомощията й при условията на ограничен въззив – служебно произнасяне по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, по спазването на императивните материалноправни норми и произнасяне по посочените във въззивните жалби основания за неправилност на същото.
Приложеното от жалбоподателите Д. А. и З. Атанасова изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя и следните допълнителни процесуалноправни въпроси: при различни заключения на допуснати съдебни експертизи по еднакви въпроси следва ли съдът да допусне нова експертиза, за да изясни кое от дадените заключения е вярно; ако възприеме едно от противоречивите заключения, следва ли да мотивира защо приема същото за вярно; следва ли съдът да обсъди приетото заключение наред с всички останали събрани по делото доказателства; длъжен ли е съдът при постановяване на решението на обсъди всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – решение № 236 от 26. 05. 11г. по гр. д. № 644/10 г., I г.о., решение № 58 от 13. 02. 12 г. по гр. д. № 408/10 г., I г.о., решение № 324 от 13. 07. 11 г. по гр. д. № 408/10 г., I г.о., решение № 108 от 16. 05. 11 г. по гр. д. № 1814/09г., IV г.о., решение № 113 от 28. 02. 11 г. по гр. д. № 1062/10 г., IV г.о. Такова противоречие не е налице. В съответствие с приетото в цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд, с цел изясняване на делото от фактическа страна, е допусна две тричленни графически експертизи, наред с допуснатата комплексна графическа и техническа експертиза от първоинстанционния съд и с допуснатата такава по обезпечителното производство. Изложил е подробни, ясни и разбираеми съображения, свързани с причините, поради които не кредитира заключението на последната, а тези на останалите две графически експертизи, и е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, излагайки собствени фактически изводи и възприемайки изцяло тези на първоинстанционния съд.
Следва да се отбележи, че съдържащите се в приложените към касационните жалби на Ц. Н., Д. А. и З. Атанасова изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания за допуснати от окръжния съд нарушения на чл.чл. 235, ал. 2, 236, 272, 202, 203 ГПК, както и за несъответствие между фактическите изводи на съда и събраните доказателства, представляват касационни основания за неправилност на решението поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на същото /чл. 281, т. 3 ГПК/, разглеждането на каквито е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК, което няма за предмет преценка правилността на атакувания съдебен акт.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото жалбоподателите Д. и З. А. ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78 ГПК, да заплатят на Л. К. общо сумата 600 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по подадената от същите касационна жалба. Във връзка с касационната жалба на Ц. Н. ищецът не претендира присъждане на съдебни разноски, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 816 от 23. 09. 2014 г. по гр. д. № 4426/2013 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Д. П. А. и З. Т. Атанасова да заплатят на Л. А. К. общо сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: