Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.София, 09.07.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1582/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. В. Г. и Л. В. Г., двамата действащи чрез адв. К. Б. от АК – П., срещу въззивно решение № 337/18.11.2013 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 597/2013 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 31 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235 ЗЗД, както и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което иска се уважи. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции.
Ответниците по касация Г. В.Г. и Е. Н. Г., двамата действащи чрез адв. Б. Б., отговорят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат становището в открито съдебно задесание и молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 31 ЗЗД.
Пернишкият окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Радомирски районен съд, отхвърлил иска на С. В. Г. и Л. В. Г. против Г. В. Г. и Е. Н. Г. за унищожаване на договор, оформен в нот. акт № … на нотариус Б. К., с район на действие Радомирски районен съд, с който майката на ищците и ответника Г. Г. – Д. Р. е продала на сина Г. Г. и съпругата му Е. Г. 5/8 ид.ч. от свой недвижим имот.
За да постанови този резултат, съдът установил, че С. и Л. Г. подали молба за поставяне под запрещение на Д. Р., като образуваното съдебно производство било прекратено поради смъртта на Р..
Въззивната инстанция приела, че към датата на атакуваната продажба, Р. е могла да разбира свойството и значението на нещата и да ръководи постъпките си. От показанията на Л. Ц. Х. – Г., А. Ж. Г. и А. И. се установявало, че Д. Р. забравяла имена на хора, разказвала истории, че я събличали някакви жени и й късали дрехите и, че не знаела колко пари получава като пенсия. Според съда, наведените обстоятелства били за старчески прояви на Р..
Съдът приел за установено, също така, че Р. имала здравословни проблеми, свързани с диабет и със залежаване поради счупен крак през 2010 г.. От показания на нотариус Б. К. се установявало, че при изповядване на сделката, оформена в нот.акт № …, прехвърлителя Р. била дееспособна, като нотариусът й разяснил същността и последиците от договора. Свидетелката Г. Х. се грижела за Д.Р. повече от една година, имала непосредствени впечатления от състоянието й и свидетелства, че Р. можела да говори по различни теми и да чете книги.
Съдът, също така, посочил, че според заключението на вещото лице, извършено само въз основа на медицинска документация, Д.Р. имала паметови нарушения, паркинсонова болест, захарен диабет и сърдечно съдови заболявания.
Накрая, въззивната инстанция заключила, че при тези данни и въз основа на събраните доказателства, „преценени поотделно и в тяхната съвкупност”, към момента на извършване на сделката, предмет на иска, Д. Р. е разбирала и ръководела действията си.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че постановеното от въззивния съд противоречи на приетото в решение № 326/20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 177/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 422/03.06.2010 г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 805/2009 г., решение № 92/22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ІV го. на ВКС, решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ІV г.о. на ВКС,решение № 223/19.06.2013 г. по гр.д. № 1006/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 118/15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране, да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение. Съдът не може да преиначава свидетелски показания и заключения на съдебни експерти или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства и ползване на експертни знания. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства.
Въззивният съд, в противоречие с чл. 12 и чл. 235 ГПК и даденото по-горе тълкуване на разпоредбите, не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства; писмените и гласни доказателства, както и експертното заключение са коментирани еднозначно и избирателно.
Така, въззивният съд изобщо не е обсъдил категоричното заключение на съдебния експерт в писменото заключение, както и в открито съдебно заседание, че към 13.07.2011 г. е бил налице дементен процес, с психоорганичен упадък, в резултат на който Д. Р. със сигурност не е могла да разбира и да ръководи действията си.
Основателни са и оплакванията за необоснованост на въззивното решение. Съдът не само, че е игнорирал експертното заключение, но е отказал да се основе на медицинските документи, съдържащи подробно, ясно и за неспециалист описание на психичното и паметово състояние на Д. Р., поради това, че прегледите не били извършени към датата на сделката. Пораженията при деменция са трайни и с необратим характер на мозъчните увреди и нарушаването на психичните функции; състоянието не възниква внезапно, а е резултат на продължителен процес на понижаване на паметовоинтелектуалните способности; възможно е забавяне, не и възстановяване на състоянието. Освен това, експертното решение на ТЕЛК, медицинско удостоверение от д-р А. и удостоверение за амбулаторен преглед са били съставени малко преди или след 13.07.2011 г. и във всички документи е записано, че Д. Р. е с паметови смущения и установена Паркинсонова болест – неврологично заболяване, при което наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни (познавателни) дефицити, с възможност за развитие на депресия и деменция. В амбулаторен лист № 224/01.09.2011 г. отразено, че е налице дългогодишно заболяване, което се проявява с лесно забравяне, а обективното състояние на Д. Р. е: психомоторно и говорно забавена, с качествени нарушения на съзнанието – задоволителна автопсихична (за собствената личност) ориентация, но с незадоволителна алопсихична ориентация (за време и място); хипобулична (понижена волева активност); ограничен речников фонд; забавен мисловен процес; нарушен социален контакт; силно снизени паметови функции; осезателна личностна промяна по атеросклеротичен тип.
В тази връзка, съдът не е съобразил обясненията на съдебния експерт, дадени в открито съдебно заседание на 22.01.2013 г., че направеният от него извод за състоянието на Р. се основава на гореописаните документи, в които се съдържат достатъчно данни за категорично заключение, че паметовите нарушения са били напълно изразени и към 13.07.2011 г.
Събраните по делото гласни доказателства са противоречиви, не са обсъдени в съвкупност, като не е ясно как съдът е достигнал до крайния фактически извод и от там – до правното заключение по чл. 31 ЗЗД.
Съдът не е отчел и евентуалната заинтересованост на част от свидетелите, нито е коментирал съдържащите се вътрешни противоречия в показанията на някои от тях, не е обсъдил обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че показанията на свидетелите не могат да променят или разколебаят даденото експертно заключение за невъзможността на Р. да се грижи сама за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивната инстанция, са съществени, защото се отразили върху резултата по материалноправния спор.
В заключение, въззивното решение е неправилно и следва да се касира, като съставът на Върховния касационен съд сам се произнесе по иска, защото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Д. Н. Р. е майка на ищците С. В. Г. и Л. В. Г., както и на ответника Г. В. Г.. Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че тя притежава в собственост 5/8 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], обл. Пернишка, [улица], съставляващ парцел ХІ-. в кв. 70 при граници улица, УПИ ., УПИ ., УПИ ХІІІ-. и УПИ ХІІ-., ведно със застроената в имота паянтова жилищна сграда. На 13.07.2011 г. Р. продава описания имот на сина си Г. В. Г., по време на брака му с Е. Н. Г. – договорът е оформен в нот. акт № .., дело № .. на нотариус Б. К., с район на действие района на РС – Радомир.
Синовете С. и Л. Г. подават на 26.09.2012 г. молба по чл. 366 ГПК за поставяне под запрещение на майката Д. Р.. В хода на образуваното гр.д. № №837/2011г. по описа на Пернишкия окръжен съд, Д.Р. почива и производството по делото е прекратено. Смъртта й настъпва в резултат на остро отравяне с въглеподен окис от пожар. С влязла в сила присъда №18/15.05.2013г. на Пернишкия окръжен съд, Г. Г. е признат за виновен в това, че причинява по непредпазливост смъртта на майка си, която е в пряка причинноследствена връзка от пожара, резултат на извършени от Г. Г. действия – монтиране на осветително тяло – ел. крушка с нажежаема жичка, без предпазно тяло към ел.инсталацията, като изгражда ел.уредба, на която не е осигурена безопасната й експлоатация.
Искът по чл. 31 ЗЗД е предявен при условията на чл. 31, ал. 2 ЗЗД от наследници на починалата Д. Р., в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Драгинка Р. е на 93 години към датата на сключване на сделката. Страните не спорят, а и от събраните гласни доказателства, които в тази си част са непротиворечиви, от медицинската документация и от заключението на съдебната експертиза, се установява, че към 13.07.2011 г. тя е с диагноза „пертрохантерна фрактура на ляво бедро, ФД скъсяване на ЛДК със шест см.; ретенцио урине – с постоянен катетър” От 2009 г. е с П. болест – треморно ригидна форма, с паметови нарушения. Изпитва постоянно скованост, тремор, треперене на ръце. Съпътстващи заболявания – захарен диабет 2 тип, диабетна полиневропатия, артериална хипертония 2 степен.
Относно паметово-интелектуалните възможности на Д. Р. в периода от 2010 до смъртта й, представените медицински документи и заключението на д-р Даниела А., психиатър, са еднозначни – тя е с нарушена възможност да действа разумно, с трайно снижена способност за извършване на целенасочена дейност, за организиране и осмисляне на действията; не може да осъзнава своите потребности, да се обслужва сама и да се грижи сама за себе си и своите интереси; с дементен синдром, който определя упадък и нарушения в логическото мислене, с невъзможност за приемане и обработка на информация.
Силно снизените интелектуално-паметови и волеви функции и деградация на социалното поведение у Д. Р., с невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневните действия, се установява още и от показанията на свидетелите Л. Г., А. Г. и А. И.. Първите две – Л. Г. и А. Г. са съпруги, съответно на двамата ищци, и съдът цени показанията им при условията на чл. 172 ГПК. Те напълно кореспондират с писмените доказателства и съдебнопсихиатричното заключение, логични са и са резултат на непосредствени впечатления, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля Г. Х. напълно противоречат на безспорно установеното общо здравословно състояние на Д. Р., на медицинските доказателства за установеното дементно заболяване на същата. Свидетелката твърди, че ходила сутрин, обед и вечер, за по около час, при Р., през останалото време тя била сама, заключена в стаята, което не кореспондира с установеното й здравословно състояние – определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ, не може битово и хигиенно да се обслужва, неподвижна е, с постоянен катетър. Твърдението, че Р. четяла вестници и книги, знаела наизуст лекарствата по изписаните й рецепти, интересувала се от билки, са от една страна неправдоподобни при безспорно установеното й психично и общо състояние – ограничен речников фонд, забавен мисловен процес, нарушен социален контакт, включително тремор на ръцете на Р. – тя дори е поставила отпечатък от пръст, вместо подпис в нотариалния акт. От друга страна, четенето не установява в каква степен и как се възприема и обработва прочетената информацията, а именно това е от значение за преценката на волевите и интелектуални способности на обсъжданото лице.
Свидетелката П. К. установява, че Р. помнила събития от преди 50 години, но деменцията се характеризира преди всичко със загуба на краткосрочната памет. Твърденията, че Д. Р. всеки ден четяла, по изложените по-горе съображения, не влияят върху заключението за психичното състояние на Р., направено от анализа на съдебната експертиза и медицинска документация.
Р. Б. свидетелства за нотариалното производство по договора, с който Д. Р. продала имота на сина Г. Р.. Това, че нотариусът разпитал продавача, прочел договора и попитал Р. дали е съгласна с прочетеното и тя заявила, че иска „да даде имота на Г.” не значи, че прехвърлителят е осъзнавал действително действията си, приел и обработил адекватно информацията, осъзнал е потребностите си и разумно е можел да се грижи за интересите си. Съдебният експерт изрично е изяснил, че пораженията при деменция са трайни и с необратим характер на мозъчните увреди и нарушаването на психичните функции. Промененият емоционално-волеви контрол определя повишена внушаемост, както и повишена податливост на чуждо влияние и контрол на действията.
Нотариус Б.К. също свидетелства, че е спазил процедурата по изповядване на сделката, което само по себе си, както стана ясно, не доказва, че Д. Р. е можела да разбира или да ръководи действията си, а и показанията му следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Нотариус К. е направил заключение, че прехвърлителят е дееспособен, но той не е специалист-психиатър, а и не винаги е възможно за ограниченото време и с оглед конкретните действия, дори и за специалист, да направи правилна преценка.
При анализ на така установеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че Д. Н. Р. не е могла да разбира и ръководи действията си, когато е продала свой недвижим имот на Г. Г. по нот. акт № ., дело № .. г. на нотариус Б. К., с район на действие района на РС – Радомир. Налице е хипотезата на чл. 31 ЗЗД и договорът следва да се унищожи.
Ищците имат право на съдебноделоводните разноски, сторени във всички инстанции по делото – 1349,27 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 337/18.11.2013 г. на Пернишкия окръжен съд, по гр.д. № 597/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
УНИЩОЖАВА договор, оформен в нот. акт № …, дело № …. на нотариус Б. К., с район на действие района на РС – Радомир, с който Д.Н. Р. продава на Г. М. Г. 5/8 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], обл. Пернишка, [улица], съставляващ парцел ХІ-. в кв. 70 при граници улица, УПИ Х-., УПИ ., УПИ . и УПИ ., ведно със застроената в имота паянтова жилищна сграда, на осн. чл. 31 ЗЗД, по иска, предявен от С. В. Г. от [населено място], ж.к „Д. 2”, [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 7, ап. 19 и Л. В. Г. от [населено място], обл. П., [улица], против Г. В.Г. и Е. Н. Г., двамата от [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Г. В. Г. и Е. Н. Г. да заплатят общо на С. В. Г. и Л. В. Г. сумата в размер на 1349,27 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: