О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 03.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1251/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] и по касационна жалба, подадена от С. Г. Д. , против решение № 1227/27.04.2012г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 4360/2011г., с което е потвърдено решение от 04.07.2012г. на СГС, І ГО, ХІV-ти състав, постановено по гр.д. № 1895/2009г.. С това решение са уважени частично предявените от С. Г. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД като ответникът е осъден да заплати : обезщетение за неимуществени вреди от публикувани в брой 245 на вестник “Политика” статии в размер 20000лв., ведно със законната лихва от 27.12.2008г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 90000лв. е отхвърлен като неоснователен; обезщетение за неимуществени вреди от публикувани в брой 247 на вестник “Политика” статии в размер 5000лв., ведно със законната лихва от 09.01.2009г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 30 000лв. е отхвърлен като неоснователен; и обезщетение за неимуществени вреди от публикувани в брой 252 на вестник “Политика” статии в размер 10000лв., ведно със законната лихва от 13.02.2009г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 70 000лв. е отхвърлен като неоснователен. Присъдил е по компенсация разноски разноски в полза на ищеца в размер 2186,84лв. С въззивното решение в полза на въззивника Д. са присъдени и разноски за въззивното производство в размер на 225,81лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят [фирма] твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси : подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно; има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти. Счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и се позовава се на решения на ВКС – решение №468 от 26.05.2009г. по гр.д.№ 1868/ 2008 г., ІV г.о., решение № 484 от 09.06.2010г. по гр.д.№1438/ 2009 г., ІІІ г.о., и решение № 62 от 06.03.2012г. по гр.д.№ 1376/2011г. Освен това счита, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, подадено от жалбоподателя С. Г. Д., се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси за съдържанието на понятието справедливост при определяне на обезщетението по чл. 49 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като ще допринесе за създаване на задължителна практика, адекватна на съвременните обществени условия, и за осъвременяване на наличната такава.
Ответникът по касация С. Г. Д. оспорва жалбата на насрещната страна. Според него поставените от касатора въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Счита, че по прилагането на института на деликтната отговорност по отношение на издатели на печатни произведения практиката е установена и безпротиворечива, поради което моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Ответната страна [фирма] не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по касационната жалба на С. Г. Д..
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че обезщетение по чл.49 от ЗЗД има право да получи това лице, за което е установено, че е търпяло вреди, произлезли от чуждо виновно и противоправно поведение, осъществено при извършване на възложена от ответника работа. По отношение на ищеца Д. в издавания от ответното дружество вестник “Политика” в броеве 245 от 27.12.2008г., 247 от 09.01.2009г. и 252 от 13.02.2009г. са били отпечатани неверни факти, които едновременно с това съставляват обидни квалификации и клеветнически твърдения , което дава основание да се приеме, че ответникът следва да понесе отговорността за настъпилите неимуществени вреди за ищеца; приел е, че ответникът носи доказателствена тежест да установи верността на изнесените в публикациите факти, доколкото те са уронващи честта на ищеца и че такива доказателства не са ангажирани; счел е, че дадените оценки по отношение на личността на ищеца също са противоправни, доколкото внушават, че ищецът е извършил престъпление и ,че е подведен под наказателна отговорност, че не са верни, а са клеветнически и ангажират отговорността на издателя ; че са установени вредите, които се изразяват в неприятни душевни преживявания, неудобства от семеен, социален и битов характер, накърняване на личен и професионален авторитет; приел е, че вредата не е една , тъй като обидните квалификации и клеветнически твърдения са отпечатани в различни статии от различни автори по възлагане от издателя и представляват отделни деликти, от които са настъпили вредите; че противоправните деяния са през ограничен период от време и е налице затруднение в разграничаването на всяко от тях като източник на крайния вредоносен резултат, поради което при определяне размера на обезщетенията следва да се съобрази естеството на всяко деяние, ведно с продължителността и доказаната интензивност на търпените вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице соченото от касатора [фирма] основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответното дружество. Съображенията за това са следните :
Съобразявайки мотивите на въззивния съд първият повдигнат с изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос (има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти) обуславя въззивното решение. Няма данни по него да има противоречива практика – в цитираните и приложени от касатора решения на ВКС, макар да разглеждат спорове, свързани с издателска отговорност, не се съдържа изрично произнасяне по този въпрос. Следва да се приеме обаче, че той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма данни за установена практика по разрешаването му. Следователно налице са предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице соченото от касатора С. Г. Д. основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните :
Поставените в изложението на въпроси /как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите / са обуславящи волята на съда. Няма данни по тях да има противоречива практика или даденото от въззивния съд разрешение да е противоречие със задължителна за съдилищата практика, доколкото позоваването на тези основания от страна на касатора е само формално, без да са посочени конкретни актове, в които да се съдържа изрично произнасяне по тези въпроси. Следва да се приеме обаче, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма данни за установена практика по разрешаването им. Следователно налице са предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Съобразно изложеното атакуваното решение следва да се допусне до касационна проверка.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1227/27.04.2012г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 4360/2011г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 700 лв. – жалбоподателят [фирма], и 3100лв. – жалбоподателят С. Г. Д.. При неизпълнение на указанието в срок жалбите ще бъдат върнати, а производството, образувано по тях – прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, след изпълнение на указанието за представяне на вносен документ, удостоверяващ внасянето на определената държавна такса от страна на двамата жалбоподатели.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: