4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 03.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май , две хиляди и тринадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2638/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №557 от 28.12.2012г по гр.дело № 855/2012г. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение №148 от 21.08.2012 на Ботевградски районен съд , по същество са уважени искове на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение при съкращение на щата . Софийски окръжен съд е приел , че при свободна, незаета щатна бройка от същата длъжност , която е останала в щата ,съкращението на заеманата от ищцата бройка е било незаконосъобразно ,тъй като в случая не може да се направи положителен извод за необходимото съответствие между щатните бройки и лицата , заемащи съответната длъжност ,при което броя на работещите да бъде намален до предвидения в новото щатно разписание брой длъжности , както и че при тези обстоятелства е поначало изключен положителен извод по законосъобразността на подбора по критериите , които работодателят следва да докаже че е спазил съгласно ТР №3/2011 ОСГК. На основание чл. 272 ГПК от въззивния съд е споделен и мотивът , че свободната бройка е следвало да бъде съкратена ,за да не стои отворената възможността в последствие работодателят да извърши нови назначения , без нова промяна в щата и обосновка за това ,при което би се стигнало до заобикаляне на закона . Другото решаващо съображение е за недоказана обоснованост на оценката по критерия кой работи по-добре ,в тази връзка е изтъкната заинтересованост на ангажирания от работодателя свидетел,резултатна от участието му в комисията по подбора . Като незаинтересовани са преценени показанията на друга служителка , и определена за съкращение при подбора, но вече напусната работа при същия работодател.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като противоречиво решаван се поставя въпрос за значението на наличната незаета щатна бройка за длъжност, когато правото на работодателя по чл. 328 ал.1 т.2 КТ се упражнява спрямо служители , заемащи щатна бройка за същата или сходна длъжност. Като противоречиво решаван въпрос се изтъква и кредитирането на свидетелските показания съгласно чл. 172 ГПК , на лица, участвали в комисията по подбор, във връзка с доказването на критерия „кой работи по- добре”. Приложени са множество съдебни решения за илюстрация на тезата , едни съдилища кредитира показанията на членове на комисията по подбора и ги ценят като доказателства , други ги кредитират частично , а някои изцяло не им дават вяра , както решил и Софийски окръжен съд в случая. Поддържат се и съображения по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд ІІІ г.о , приема основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос , преценен решаващо от въззивния съд .
Доводът в изложението е обоснован , предвид възприетото от въззивния съд правно разрешение , в подкрепа на което сам е цитирал реш.№488/2008 по гр.д№1830/2005г ІІІ г.о и от друга страна съображенията, изложени в реш. №2103/2003г по гр.д №2453/2001г ІІІг.о на ВКС и реш. №2367/2011г по гр.д№12563/2010 на СГС ,че запазването на незаетата щатна бройка е въпрос на целесъобразност за работодателя , не обуславя извод за фиктивност . В тази практика наличието на незаета щатна бройка е отхвърлено като довод за незаконосъобразност на извършеното съкращение , тъй като не е релевантно за спора .
По процесуалния въпрос за кредитирането на свидетелските показания съгласно чл. 172 ГПК на лица, участвали в комисията по подбор, във връзка с доказването на критерия „кой работи по- добре”, ВКС не приема тезата на защитата за противоречива практика по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,нито необходимост по смисъла на чл. 280 ал.1 г.3 ГПК . Според приложената към изложението съдебна практика включително, възможната заинтересованост се отчита според обстоятелствата , за които конкретно се свидетелства , като се държи сметка за разликата между изявлението на свидетеля за възприети факти и преценките му. Последните поначало нямат доказателствено значение. Противоречие с обилно цитираната съдебна практика би се явило , ако за да не приеме като доказателство показанията на такъв свидетел по аргумент от чл.172 ГПК , въззивния съд бе счел за достатъчен факта на участието му в комисията по подбора както и че същият е бил пряк ръководител на ищцата. В случая обаче ,освен изтъкнатата възможна заинтересованост на свидетеля , СОС е посочил липсата на конкретни факти в показанията му , от които решаващият съд ( а не свидетелят ) да направи извод за съпоставка на работата на ищцата с тази на останалите. Преценка дали този извод е съответен на доказателствата ,изграден ли е по процесуалните правила и пр. настоящата инстанция не извършва във фазата по допускане до касационно обжалване . Дължимата преценка е , че отговорът на поставения въпрос не би имал самостоятелно решаващо значение,поради това и въпросът не обосновава допускане до касационно обжалване. Изразеното чрез него касационно оплакване , свързано с процесуалните изисквания и обосноваността , ще следва да се обсъди в решението на настоящата инстанция по същество .
Предвид изложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №557 от 28.12.2012г по гр.дело № 855/2012г. на Софийски окръжен съд
Да се съобщи на Касатора задължението му да внесе 110 лева дължавна такса , след което делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .