2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
[населено място], 29.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №62 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №1510/17.07.2013г. по в.т.д. №3812/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 11.07.2012г. по т. д. №5270/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от П. А. М. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г. за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че за нотариалното производство не са приложими разпоредбите на общия граждански процес и по – специално разпоредбата на чл.47 от ГПК. Твърди се, че тежестта за спазването на преклузивния срок за предявяването на иска по чл.74 от ТЗ лежи върху ищеца, който в случай,че са минали повече от 14 дни от провеждане на заседанието на ОС, трябва да ангажира доказателства за момента на узнаването за решенията. Твърди се, че в случая ищецът поддържа,че е узнал за проведеното общо събрание на съдружниците на [фирма] на 28.11.2011г., но не е ангажирал доказателства за това.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1.Когато искът по чл.74 от ТЗ е предявен след изтичане на четиринадесетдневния срок по алинея втора на същата разпоредба и ищецът твърди, че е узнал на определена по – късна дата, чия е доказателствената тежест за установяване и/или оборване на твърдяното обстоятелство?; 2.Когато ищецът – съдружник е узнал за свиканото общо събрание на съдружниците, но в друго негово качество – в случая като управител на дружеството, от кога тече срокът по чл.74 от ТЗ? 3.Приложима ли е разпоредбата на чл.47 от ГПК в производството по връчване на нотариални покани? 4. След като ищецът не е оспорил като документ нотариалната покана, в която е материализирана поканата за общото събрание и предупреждението за изключване по чл.126 от ТЗ и съдът не е разпределил доказателствената тежест за доказването на констатираното от нотариуса връчване на нотариалната покана, може ли съдът да обоснове решението си именно на незаконосъобразност на нотариалното производство?
Касаторът поддържа, че по първите два поставени от него въпроса липсва практика по чл.290 от ГПК, но същите са от значение за изхода на делото и за допустимостта на иска. Посочва, че произнасянето по третия въпрос във въззивното решение противоречи на установената практика на ВКС, обективирана в определение №141 от 02.02.2010г. постановено по ч.т.д. №496/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №517/05.07.2011г., постановено по ч.т.д. №187/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Също поддържа,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №92/19.03.2009г. по ч.гр.д. №169/ 2009г. на Великотърновски апелативен съд, в което се приема, че по силата на чл.50 от ЗННД при връчването на нотариални покани се прилагат правилата на чл.37 – 58 от ГПК.
Ответникът по жалбата П. А. М. поддържа, че липсват основанията по чл.280 от ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че поканата за свикването на общото събрание на [фирма] и предупреждението за изключването му като съдружник, не са надлежно получени лично от него. Твърди, че нередовното връчване на поканата за проведеното общо събрание на съдружниците, води до незаконосъобразност на приетите решения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отменени решенията на проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на [фирма], за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, въззивният съд е приел, че поканата за свикването на общото събрание на [фирма] и предупреждението за изключването на ищеца П. М. като съдружник, не са надлежно получени лично от него. Посочил е, че разпоредбата на чл.47 от ГПК относно връчването чрез залепване на уведомление е неприложима при връчването на нотариални покани, за което чл.592 от ГПК предвижда специални правила.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос „Приложима ли е разпоредбата на чл.47 от ГПК в производството по връчване на нотариални покани?” Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че извършеното по реда на чл.47 от ГПК връчване на ищеца на поканата за общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г, е нередовно. Това становище на въззивния съд по поставения въпрос е обусловило изводите му както за допустимост, така и за основателност на исковата претенция, Следователно по отношение на въпроса е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По този въпрос касаторът е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като по същия въпрос е налице произнасяне на ВКС, ТК, ІІ т.о., с определение №517 от 05.07.2011г. по ч.т.д.№187/2011г. на постановено по чл.274 ал.3 от ГПК, формиращо задължителна съдебна практика. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото с постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение на ВКС е уеднаквена противоречивата съдебна практика.
Другите два формулирани от касатора процесуалноправни въпроси по пункт първи и втори от изложението, също са свързани с предмета на делото, доколкото и те касаят спорния факт дали ищецът е бил редовно уведомен за проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на акционерите на [фирма]. Касаторът обаче не е посочил коя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице по отношение на тези въпроси. Поради това те не могат да се разглеждат като обуславящи въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като без наличието на някоя от допълнителните предпоставки по т.1 до т.3 от същия текст, те не могат да обосноват касационното обжалване. Тези въпроси следва да бъдат разглеждани като доводи за недопустимост на иска, които съставляват самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба.
Тъй като редовното уведомяване на ищеца за проведеното на 18.11.2011г. общо събрание на съдружниците на [фирма], е от значение както за допустимостта, така и за основателността на исковата претенция по чл.74 от ТЗ, произнасянето на ВКС по правния въпрос за приложението на чл.47 от ГПК в нотариалните производства, ще обуслови и произнасянето по оплакванията на касатора за недопустимост на решението.
Не следва да се допуска касационно обжалване по последния поставен процесуалноправен въпрос, тъй като той е фактологично обусловен от конкретните процесуални действия на съда и страните, осъществени в производството. Евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд поради допуснати процесуални нарушения и неправилно разпределение на тежестта на доказване подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване. Следва да се отбележи,че въпросът не съответства на фактите по спора, тъй като макар и ищецът да не е оспорил като документ представената по делото нотариална покана, той е оспорил редовността на връчването й още в исковата молба, като е въвел по този начин нередовното призоваване за общото събрание като едно от основанията на предявения иск по чл.74 от ТЗ.
Въз основа на горните съображения и на основание чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК, следва да се допусне касационното обжалване на въззивния акт, в частта му, с която е потвърдено решение от 11.07.2012г. по т. д. №5270/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от П. А. М. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г. за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл.47 от ГПК в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани?”
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 250 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1510/17.07.2013г. по в.т.д. №3812/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 11.07.2012г. по т. д. №5270/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която са уважени предявените от П. А. М. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на [фирма], проведено на 18.11.2011г., за изключване на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 250 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.