1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 17.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6493 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №25/10.02.14г. по в.гр.д.№575/13г. на Ловешкия окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС, са потвърдени решение №108/29.11.11г. и допълнителното решение №13 от 23.03.12г. по гр.д.№607/2010г. на Никополския районен съд, в частта, с която са били уважени предявените искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС, както и в частта, с която са постановени установителни диспозитиви по чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че продажбите на земеделски земи, извършени от ищците Е. Г., В. Г. и М. Й. в полза на ответника Б. К. К., обективирани съответно в нотариален акт №172/2008г., по който продавач е Е. П. /Г./; нотариален акт №173/2008г., по който продавач е В. Г. и нотариален акт №174/2008г., по който продавач е М. П. /Й./, са нищожни поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като са сключени въз основа на неистински пълномощни за лицето С. Т., който е действал като пълномощник на продавачите. Затова и последващите продажби на същите имоти, извършени от приобретателя Б. К. К. и съпругата му С. И. С.-К. в полза на другия ответник „А.-Г.” КД не са произвели вещноправно действие, тъй като са продадени чужди имоти, собственост на ищците. „А.-Г.” КД няма правно основание за осъществяваното владение върху имотите, затова исковете по чл.108 ЗС спрямо този ответник са основателни и правилно са уважени. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която са правото на собственост на ищците върху спорните имоти е признато и по отношение на ответниците Б. и С. К..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Б. К. К. и С. И. С. – К.. Жалбоподателите считат, че решението е процесуално недопустимо, евентуално – неправилно, тъй като са съединени за общо разглеждане искове, за които не било налице условието на процесуалния закон за такова съединяване; не била указана доказателствената тежест по всеки един иск, нямало отделен доклад по съединените дела. Това довело до невъзможност за пълноценна защита на ответниците, отговарящи по искове с различно правно основание и срещу различни ищци. След като оставил исковата молба без движение с указание за отстраняване на недостатъците и, вторият въззивен състав следвало да изготви нов доклад по делото, което той не сторил. Не можело едва с въззивното решение за ответниците да става ясно кой към каква отговорност е привлечен и на какво основание. Недопустимо било с уточнение на петитумите на исковата молба да се променят ответниците едва във въззивното производство, както и да се потвърждава решението на първоинстанционния съд по иск спрямо всички ответници, променени обаче с уточняването на исковата молба във въззивното производство. Промяната на ответниците във въззивното производство ги лишавала от гарантираното им с ГПК триинстанционно разглеждане на спора. Въззивният съд следвало да обезсили изцяло решението на районния съд поради допуснати значителни пропуски и да върне делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на т.2 на ТР №1/09.12.13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС и на т.3 на ТР 2/02.07.2004г. по тълк.д.№2/2004г. на ОСГК на ВКС. Нарушени били императивни правни норми – чл.215 и чл.214 ГПК, като вместо да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, вторият въззивен състав потвърдил решението на районния съд.
Ответниците в производството В. М. Г., Е. П. Г. и М. П. Й. оспорват жалбата. Считат, че е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането и по същество от ВКС, както и че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът „А.-Г.” КД не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач С. Д. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос, който се поставя с касационната жалба, е за допустимостта на въззивното решение. Този въпрос може да бъде поставен и служебно от ВКС, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай не възниква никакво съмнение за допустимостта на обжалваното решение. При наличието на обективно съединени искове, надлежният ответник по всеки иск следва от предмета на отделните дела. Така при иск по чл.26 ЗЗД надлежни страни са участниците в оспорената сделка. В случая има три оспорени сделки, като ищци по всеки от трите съединени иска по чл.26 ЗЗД са съответно продавачите Е. П. /Г./, В. М. Г. и М. П. П. /Й./, а надлежни ответници по всеки иск са купувачът Б. К. К. и съпругата му С. И. С. – К., която е негов необходим другар поради презумпцията за възникнала съпружеска общност върху придобитото. При искове по чл.108 ЗС ищци са тези, които твърдят, че са собственици на спорните имоти – в случая Е. Г., В. Г. и М. Й., а надлежни ответници – тези, за които се отнасят твърденията, че владеят спорните имоти без правно основание – в случая това е „А.-Г.” КД. При първоинстанционното решение няма смесване на надлежните ответници по отделните искове, затова решението е допустимо. Допустимо е и второто въззивно решение, с което се потвърждава решението на първата инстанция. Неправилно определяне на надлежните ответници има в първото въззивно решение, но то не е предмет на проверка в настоящото касационно производство. Оставянето на исковата молба без движение от втория въззивен състав и подаването на уточняваща молба от ищците не внасят нищо ново в конституирането на страните по отделните искове. Действието е предприето от втория въззивен състав във връзка с указанията в първото касационно решение, които пък са продиктувани от порока в първото въззивно решение. Но дори да се приеме, че исковата молба е била нередовна и недостатъците и са отстранени едва при второто въззивно производство, въззивният съд пак не е бил длъжен да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Такова задължение той би имал единствено в хипотеза, при която обстоятелствената част на исковата молба е насочена срещу едно лице, а петитумат е срещу друго. Само за тази хипотеза с т.5 на ТР №1/09.12.13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС е прието, че недопустимото въззивно решение следва да бъде обезсилено от ВКС и делото да се върне за ново разглеждане не друг състав на въззивния съд, а на първоинстанционния съд. По същите съображения само в тази хипотеза на нередовност на исковата молба въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. В останалите случаи на нередовност на исковата молба въззивният съд е длъжен сам да отстрани тази нередовност и да се произнесе по жалбата, като отмени или потвърди първоинстанционното решение.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото.
В т.2 на ТР №1/09.12.13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС са разгледани две хипотези, при които въззивният съд е длъжен да отстрани пропуски на първата инстанция във връзка с доклада по чл.146 ГПК: когато във въззивната жалба се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото, както и когато въззивният съд констатира, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна. В първата от двете хипотези въззивният съд дължи даване на указания до страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В настоящия случай във въззивната жалба на Б. К. К. и С. И. С.-К. няма оплаквания за пропуски в доклада на първата инстанция. В жалбата на „А.-Г.” КД има такива оплаквания, но те не са свързани с произтичащ от тази непълнота пропуск на страната да поиска събиране на относими доказателства по делото. Спорният момент по това дело е бил дали пълномощните, чрез които са изповядани продажбите по нотариални актове №172, 173 и 174 от 2008г., са подписани от ищците. По този въпрос има събрани доказателства – графическа експертиза, която е изяснила, че подписите са неистински, което е предопределило и резултата по всички искове. Въззивният съд не е бил длъжен да дава на страните указания за възможността за събиране на доказателства по делото, произтичащи от непълнота на доклада на първата инстанция, тъй като делото е било изяснено от фактическа страна и никой от въззивниците не е искал в жалбата си събиране на доказателства, които не е могъл да поиска в първата инстанция поради непълнота на доклада. Ето защо обжалваното въззивно решение не противоречи на посоченото ТР на ОСГТК на ВКС. Освен това – разпоредбите на чл.214 и чл.215 ГПК не са материалноправни и не могат да бъдат свързани с приетото в т.1 на ТР №1/09.12.13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е и допускал нарушение на тези разпоредби, тъй като в хода на делото исковете не са били изменяни – чл.214 ГПК, а Б. К. К. и С. И. С. – К. са конституирани като ответници по иска с правно основание чл.26 ЗЗД поради това, че като съпрузи са необходими другари и е налице условието на чл.215, т.2 ГПК.
И на последно място – т.3 на ТР 2/02.07.2004г. по тълк.д.№2/2004г. на ОСГК на ВКС е посветена на реда, по който ВКС разглежда касационни жалби при действието на ГПК /отм./. Дадените разяснения не са относими към дейността на въззивния съд и затова няма как да има противоречие между обжалваното въззивно решение и тези разяснения на тълкувателното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25/10.02.14г. по в.гр.д.№575/13г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: