О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр. София, 06.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4197/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Х. Й. С. чрез адвокат Е. Б. против определение № 18678, постановено в закрито заседание на 15.11.2012 г. по ч. гр. дело № 14434/2012 г. на Софийски градски съд, състав на второ „г” въззивно отделение.
Ответниците София Я. Р. и Г. Я. Я. са подали отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК, в които излагат съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Ответницата В. М. Я. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационното обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение. За да потвърди определение № І – 32 – 107 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 57402/2009 г. на Софийски районен съд съставът на въззивната инстанция е приел, че прекратяването на производството е правилно. Изводите на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявяване на иск за нищожност на съдебна спогодба по гр. дело № 989/1982 г. на Софийски районен съд, както и на иск за нищожност на дарение, предмет на нот. акт № 152/2007 г. съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, а именно, че не са накърнени права на Х. С. с двете разпоредителни сделки, тъй като предмет на делбата е придобитият от В. Я. на основание предходна делба / по гр дело № 6552/1964 г. на Софийски градски съд / конкретен недвижим имот, в който ищеца няма участие в съсобствеността.
С оглед разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 за допускане на касационното обжалване при вероятна процесуална недопустимост на съдебния акт, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението, че Софийски градски съд се е произнесъл по непредявен иск е необосновано. В констативно – съобразителната част на определението са правилно посочени исковете, за чиято допустимост е възникнал процесуалноправния спор. Мотивите, в които се споменава решение по гр. дело № 6562/1964 г. на Софийски градски съд се отнасят до обсъждането на правния интерес от предявяване на исковете, който ищецът свързва с делбата по същото дело и с твърдението, че таванското помещение не е подлежало на прехвърляне, като в обжалваното определение този въпрос / ликвидирането на съсобствеността върху таванското помещение между праводателя на ищеца и В. Я. / е приет за разрешен с делбата по гр. дело № 6562/1964 г. на Софийски градски съд. Констатацията на въззивния съд е за процесуална недопустимост на пререшаването на посочения въпрос, а не е свързана с произнасяне по непредявен иск, съответно с непроизнасяне по допустимостта на предявения иск. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е обсъждан друг иск при преценка на допустимостта на производството, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол.
Поставен е въпроса: „Допуснато ли е съществено процесуално нарушение, след като в съдебния акт /както обжалвания, така и на предходните инстанции / не е обсъдено и съдът не се е произнесъл по твърдение от исковата молба – в случая по изначалното твърдение от исковата молба, че процесния таван не е бил предмет на съдебната делба от 1964 г. ?”. С него не се обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е единствено правен въпрос, по който съдът се е произнесъл. Дали е допуснато процесуално нарушение и дали то е съществено е въпрос, относим към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат, ако се допусне касационно обжалване. В настоящето производство разглеждането на тези основания е недопустимо. Липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване изключва възможността за установяване на допълнително основание, защото общото основание е правен въпрос, отговарящ на характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, който е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК / в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение – т. 1 /. С оглед изложеното и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следващият въпрос е формулиран така: „Представлява ли съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна / обезсилване на съдебния акт, фактът, че съдът в мотивите си излага доводи за отхвърляне на непредявен иск ?”. Съдържанието му преповтаря предходния въпрос. Поради това съображенията, с които се даде отговор на предходния въпрос се отнасят и за настоящият. Трябва да се добави, че въззивният съд не се е произнесъл по отхвърляне на иск, защото е разгледал само допустимостта на претенциите. Въпросът е извън произнасянето на съда, както и извън кръга на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С него не е обосновано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Другият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е със следното съдържание: „Длъжен ли е въззивният съд да обезсили обжалвания акт, когато констатира, че първоинстанционния съд е формирал изводите си в съдебния акт на базата на изрино спорни между страните факти, които съдът погрешно е посочил/ приел за безспорни / включително, без да са отделени като такива в доклада по делото /. Не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът е поставен извън правните разрешения, приети от Софийски градски съд. В обжалваното определение въззивната инстанция не е обсъждала хипотезата, посочена във въпроса. За да бъде общо основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос трябва да бъде съобразен с произнасянето на въззивния съд. Общо тематичните въпроси не са относими към чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в приложението не е обоснована неправилна съдебна практика или практика, която не е актуална и следва да се промени, респективно не се поддържа непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, чието тълкуване е необходимо поради липсата на практика / в този смисъл са разясненията по т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК /.
Липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на съдебния акт в какъвто смисъл следва да се постанови настоящето определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18678, постановено в закрито заседание на 15.11.2012 г. по ч. гр. дело № 14434/2012 г. на Софийски градски съд, състав на второ „г” въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: