Р Е Ш Е Н И Е
№ 694
ГР. София, 27.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 29 септември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №691/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК / отм./, вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №2008/07 г. В жалбата се излагат оплаквания за нищожност и неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Р. Д. я оспорва като неоснователна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение по иска на Р. Д. срещу касаторката Л. И. е допусната делба на апартамент №6, в гр. С., на ул. „Ц. Церковски” №25, описан по делото и в решението при квоти – 2/3 ид.ч. за ищцата и 1/3 ид.ч. за ответницата. Прието е , че апартаментът е съсобствен по приращение между страните, чиито праводатели са съсобственици в посочените квоти на дв. място, върху което е построен. След установяване нищожността на заповедта за отчуждаване на дв. място, тази за имотното обезщетяване на наследодателя на ответницата Н. И. с апартамента, построен от ЖСК, не поражда действие; затова ответницата не притежава собствеността на целия апартамент, за която претендира по делото. Апартаментът като съсобствен е допуснат до делба между нея и ищцата, като частен правоприемник / по договор за дарение/ на притежавалия останалите 2/3 ид.ч. от дв. място П. В.
Въззивното решение е постановено и подписано от членовете на съдебния състав, разгледал делото, според посоченото в решението и протокола от с.з. пред СГС на 3.12.07 г. С това отговаря на изискването по чл.189, ал.3 от ГПК, отм., а доводът на касаторката за нищожността му поради неподписване от всички членове на съд. състав е неоснователен.
Неоснователни са и доводите в жалбата за неправилност на въззивното решение: въззивният съд е проследил изчерпателно от фактическа страна и прецизно от правна статута на процесния имот и е формирал законосъобразни изводи по спора.
Заповедта по чл.98 от ЗТСУ от 1978 г., с която дворното място е отчуждено от Н. И. е призната за нищожна с влязло в сила решение на СГС от 12.07.01 г. по а.х.д. №1035/00 или отчуждаване няма. Затова позоваването от страна на касаторката на отчуждаването и определеното заради него имотно обезщетение на Н. И. с процесния апартамент със заповед по чл.100 от ЗТСУ е неоснователно. Формално заповедта по чл.100 от ЗТСУ не е отменена или призната за нищожна /заведеното за последното от Р. Д. адм. дело е прекратено, тъй като жалбоподателката се явява трето лице за административната процедура по издаване на заповедта/, но поради обусловеността й от отчуждаването, което следва и възмездява, не поражда действие. Оттам без значение са и наведените в жалбата обстоятелства, свързани с построяването на апартамента от ЖСК, споровете по повод него до прекратяването й и позоваването на нот. акт №46/83 г., издаден на Н. И. за собственост върху жилище / процесния апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК.
От нищожността на заповедта за отчуждаване на дв. място следва, че то остава съсобствено на притежавалите го към издаването й лица, респ. на техните правоприемници към настоящия момент. Построения върху дв. място процесен апартамент по приращение също им е съсобствен и подлежи на делба, както е приел и въззивният съд.
Съсобствеността върху апартамента в посочените квоти е установена и в решаващите / по предметните съставки на иска/ мотиви на влязлото в сила съдебно решение на СРС по гр.д. №11071/02 г., водено по иск на П. В. срещу ответницата с пр. осн. чл.108 от ЗС. Искът е отхвърлен не защото ищецът не е собственик на претендираната от него част от апартамента, а защото ответницата, сега касатор Л. И. не е намерена във владение на имота. Затова отхвърлянето не отрича правата на праводателя на ищцата върху апартамента, а напротив – установява ги между страните за посочените квоти.
След влизане в сила на това решение П. В. е дарил притежаваните от него 2/3 ид.ч. на ищцата Д с договор по нот. акт №49/05 г. Погрешното обозначаване на първия от нот. актове в описа по чл.476, б.”д” от ГПК към цитирания нот. акт за дарение, не опорочава формално акта – арг. от чл.472 от ГПК, нито внася съмнение за установеното / с нот. акт №18/31 г. и наследяване, както и съдебно с посоченото решение на СРС/ при извършеното прехвърляне право на собственост на дарителя.
Инцидентният установителен иск, предявен от ответницата по иска – касатор: съдът да се произнесе по правата й на изключителен собственик на апартамента, се обхваща от делбения и не подлежи на отделно разглеждане и разрешаване, както са приели СРС и СГС. По делбения иск е признато, че имотът е съсобствен между страните или претенцията на касаторката за изключителната му собственост е отречена.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд по гр.д. №2008/07 г. от 11.12.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: