ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 694
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 213 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на “Б” О. гр. Е., приподписана от адвокат Д, срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 09. Х.2008г. по в.гр.д. № 211/2008г.
Ответницата по касационната жалба Р. Ц. К. от гр. К. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Софийският окръжен съд след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Елинпелинския РС от 10.VІІІ.2006г. по гр.д. № 138/2006г. и вместо него е постановил друго, с което е отменил уволнението на Р. К. със заповед № 196/09.ІІІ.2006г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, възстановил я е на длъжността “касиер в стол” и й е присъдил2370.60лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно. Съкращението на една от 11 щ.бр. за длъжността “касиер в стол” и на две от 9 щ.бл. за длъжността “касиер”, трудовите функции на които са еднакви, е извършено без работодателят да е изпълнил задължението си по чл.12 от КТД да уведоми синдикалните организации за предстоящите структурни промени. Липсата на предварително съгласие на синдикалните организации за тези промени води до недействителност на решението за съкращение с щатното разписание, в сила от 01.ІІІ.2006г. Поради това не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, на което ищцата е уволнена.
За пълнота е отбелязано, че е неоснователно твърдението на ищцата за липса на реално съкращение за длъжността “касиер в стол” предвид увеличаването на щатните им бройки след уволнението. Като неоснователно е оценено и твърдението за незаконосъобразност на извършения подбор и е прието, че закрилата по чл.333 ал.4 от КТ е била неприложима относно К.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи като съществен процесуалноправен въпрос, че въззивният съд се е произнесъл по основание за незаконност на уволнението, което не е твърдяно в исковата молба, а е въведено едва с въззивната жалба, което е в противоречие с т.9 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като представлява недопустимо изменение на иска. Като материалноправен въпрос се сочи, че КТД не може да създава нови ограничения на работодателя при уволнение по чл.328 от КТ и че приетото от въззивния съд в тази насока е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 540/23.VІ.1999г. на ВКС ІІІ ГО.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора съществен материалноправен въпрос, тъй като той е решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в представеното решение на ВКС от 1999г.
Поставеният като съществен процесуалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е бил предмет на касационната жалба на “Б” О. срещу първото въззивно решение на СОС. С произнасянето на касационната инстанция с решението по гр.д. № 3520/2007г. за отмяна и връщане за ново разглеждане поради отказ на въззивния съд да събере доказателства по въведените за първи път с въззивната жалба на ищцата доводи за незаконност на уволнението й, изразяващи се в липса на валидно съкращение с оглед несъобразяване с чл.12 от КТД, за неосъществяване на подбор и съобразно чл.13 от КТД и за несъобразяване с чл.14 от КТД, поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е преклудиран и не може да бъде пререшаван. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, Втори въззивен състав, от 09. Х.2008г. по гр.д. № 211/2008г. по поставения съществен материалноправен въпрос.
Дължимата се държавна такса за касационното производство е внесена по сметката на ВКС на РБ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: