Р Е Ш Е Н И Е
№ 696
София 12.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора Стаменова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1818 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената к. жалба от М. Б. А. от гр. С.,чрез процесуалния си представител-адвокат И. против въззивно решение от 22.11.2007г.по в.гр.д. № 671 по описа за 2007г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение от 08.12.2006г. по гр.д. № 4026/2006г.на Районен съд София и е върнато делото за произнасяне по предявения иск по чл.49 от ЗЗД на друг състав на съда.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като остави в сила решението на районния съд. Претендира и направените по делото разноски.
Срещу така подадената к. жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на касаторката,който от нейно име поддържа искането за отмяна на въззивния акт,като прави уточнение,че ако съдът счете,че не може да реши въпроса по същество-да върне делото за произнасяне по съществото на спора на въззивната инстанция.
Становището на представителя на В. к. п. е,че жалбата е основателна. Правното основание на иска следва да е по чл.1 от ЗОДВПГ, поради което- пред вид на обстоятелството,че въззивната инстанция не се е произнеслъ по същество-обжалваният акт следва да бъде отменен и делото върнато за произнасяне на втората инстанция по предявения иск по чл.1 от ЗОДВПГ.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение на районния съд, с което е осъдена столична о. да заплати на М. Б. А. на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ сумата от 2 000евро,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,вследствие на незаконни действия и бездействия на главния архитект на С. о. район”Триадица”при изпълнение на административна дейност-издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж ІV категория по чл.177 от ЗУТ,която претенция е част от такава за 20 000 евро, ведно със законната лихва,считано от 16.02.2006г.до окончателното изплащане на сумата,като са присъдени и следващите се разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице произнасяне по непредявен иск/по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вместо по чл.49 от ЗЗД/ на две основания. Първо,защото –към момента на подаване на исковата молба и към момента на настъпване на вредите-законът,който е бил с наименование – ЗОДВПГ не е предвиждал възможност общините да отговарят за вреди,произтичащи от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Второ,защото изложените в исковата молба факти сочат на квалификация по чл.49 от ЗЗД-вреди, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на лица,настъпили при изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая касаторката оспорва извода на съда за неправилна квалификация на спора. Мотивира се с това,че към 6.10.2005г./датата, на която е следвало да се сключи сделката и от несключването на която са настъпили вредите/-действащият Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани /ЗОДВПГ/ е предвиждал възможност за обезщетяване на вреди,произтичащи от неправомерни действия на общински служители,които към този период са били приравнени на държавните такива. Отделно-счита,че твърдяните от нея факти сочат на приложимост на специалната норма на ЗОДВПГ,а не на общия ред.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора.
В исковата си молба-ищцата/сега касаторка/ е изложила следните факти: По силата на т.3 и т.4 от чл.6 раздел ІІІ от сключения на 7.07.2005г.предварителен договор за покупко –продажба на офиси/бившо таванско помещение,преустроено в офиси/,разположени на петия етаж,в северното крило на сграда на ул.”Лавеле”№ 32 гр. С.,със обща застроена площ от 141.61кв.м.- ищцата се е задължила да сключи окончателен договор на 6.10.2005г.,когато е следвало да представи удостоверение за въвеждане в експлоатация на същия строеж офиси/преустройство на таванско помещение/,като в противен случай-съгласно чл.8 от договора дължи полученото капаро в двоен размер/т.е.20 000евро/. Във връзка с това си задължение е подала на 9.09.2005г.искане до главния архитект на район”Триадица”,който е следвало да се произнесе в седем дневен срок. Не само в този срок,но и до уговорената дата за сделката-6.10.2005г.- не е последвало произнасяне от административния орган. Видно от Протокол от 6.10.2005г.на нотариус Н. –сделката не е била сключена поради непредставяне от страна на продавача на необходимите документи и ищцата е заплатила дължимата от нея сума от 20 000евро на купувачите на 19.10.2005г.за което е съставен друг констативен протокол. Исканият от страната акт е бил издаден от главния архитект на 7.10.2005г.
При така изложените факти – настоящият съдебен състав намира,че съдът е бил сезиран с претенция по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,който към момента на подаване на исковата молба е бил с наименование- Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани и е предвиждал отговорност на държавата за вредите,причинени на граждани от незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Незаконосъобразността им е подлежала на установяване пред съда,пред който е предявен иска за обезщетение. Касае се за специален закон,който изключва приложението на общия. Ищцата е твърдяла причиняване на имуществени вреди / сумата от 2 000евро/,произтичащи от незаконосъобразно бездействие /непроизнасяне в срок по направено от нея искане/ от страна на длъжностно лице /главен архитект/ при и по повод изпълнение на административна дейност. Неправилен е извода на въззивния съд, че по реда на ЗОДВПГ не е съществувала възможност общините да отговарят за вреди, произтичащи от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Пасивно легитимирани да отговарят по този закон са всички органи на държавна власт и управление, които осъществяват административна дейност, както и длъжностните лица,които изпълняват административна дейност за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност,поради което длъжностните лица в общината,които безспорно осъществяват административна дейност –отговарят по реда на чл.1 от ЗОДВПГ. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен,а делото върнато на друг състав за произнасяне по същество от въззивната инстанция на основанието,разгледано от Районен съд София.
Направеното искане за разноски не следва да се уважава с оглед разпоредбата на чл. 218з ал.4 от ГПК/отм./
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 22.11.2007г.по в.гр.д. № 671 по описа за 2007г.на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на спора на основанието,разгледано от Районен съд София по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.