О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
Гр. С., 09.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 3294/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Бараков, ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. М. Р., срещу решение № 5771/04.08.2015 г. по гр. д. № 11572/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, II „В” състав.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № II-78-168 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 10990/2013 г. по описа на 78 състав на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от П. С. Бараков обективно съединени искове срещу Е. В. В. и Л. И. В. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, с предмет – признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 22 140 лв. (левова равностойност на 11 320 евро) по запис на заповед от 06.06.2008 г., джиросан на ищеца на 24.09.2012 г., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д N 44940/2012 г. на СРС, 78 с-в., и вместо това предявените искове са отхвърлени.
Касаторът инвокира оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 486, ал. 2 ТЗ. Моли за неговата отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноските. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се позовава на хипотезите за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Ответниците по касация – Е. В. В. и Л. И. В., чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д., са депозирали общ отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който изразяват становище, че решението не следва да се допуска до касационен контрол и евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове и да отмени първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел, че процесният запис на заповед не представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца, поради липсата на съществен реквизит – падеж, съответстващ на разпоредбата на чл. 535, т.3 ТЗ. Съгласно императивната норма на чл. 536, ал. 1 ТЗ, не представлява запис на заповед документ, който не съдържа задължителните реквизити, изчерпателно изброени в чл. 535 ТЗ. Съдът е приел за безспорно установено, че в съдържанието на процесната ценна книга са посочени два различни и взаимоизключващи се падежа – „на предявяване” и на конкретно посочена дата – 30.09.2009 г., което е в нарушение на нормата на чл. 486, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ. Изложени са доводи, че императивната норма на чл. 535 ТЗ регламентира строго формално съдържанието на записа на заповед, от което следва, че падежът на ценната книга следва да бъде определен ясно, недвусмислено и еднозначно, без да се налага допълнителното му тълкуване. В конкретния случай на два указани падежа, с посочване, че записът на заповед е платим едновременно на предявяване и на конкретна дата, е налице нарушение на чл. 535, т.3 ТЗ и императивната норма на чл. 486, ал. 2, вр. чл. 537 ТЗ. При наличието на така посочените падежи е налице неяснота относно момента на плащане на поетото задължение, поради което въззивният състав е счел, че липсва валидно определен падеж и процесният запис на заповед е нищожен.
С оглед решаващата воля на съда, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният правен въпрос – Валиден ли е запис на заповед, с оглед изискването на чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа падеж на определена дата, както и израза, че е „платим на предявяване”, разрешен в противоречие с Решение № 615/20.08.2007 г. по т.д. № 283/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и имащ значение за точното прилагане на закона, т.к. по него липсва задължителна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационната жалба, по следните съображения:
Материалноправният въпрос е значим за изхода на делото, но не са налице факултативните основания за достъп до касационно обжалване, на които касаторът се позовава. Практиката, обективирана с посоченото по-горе решение на ВКС, е преодоляна, посредством постановяване на множество определения по чл.274 ал.3 ГПК, които дават задължително тълкуване по поставения процесуалноправен въпрос /вкл. цитираните от касатора определение № 776/05.11.2010 г. по ч.т.д. № 733/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 782/09.11.2010 г. по ч.т.д. № 127/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 859/03.12.2010 г. по ч.т.д. № 911/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 749/23.12.2009 г. по ч.т.д. № 857/2009 г. на ВКС, ТК, второ отделение/. Съгласно тази практика, строго формалният режим на валидност на записа на заповед, вкл. по отношение на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 от ТЗ, налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Падежът следва да бъде посочен еднозначно и по само един от изброените в чл. 486 ТЗ начини. Запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено, че е платим на предявяване, е нищожен. Наличието на практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която постановеното въззивно решение изцяло съответства, изключва основанията по т. 2 и т. 3 от същата норма.
С оглед горното, решението не следва да се допуска до касационно обжалване. Искането на ответниците по касация за присъждане на сторени от тях разноски за процесуална защита в настоящото производство е неоснователно, т.к. не е удостоверено съобразно задължителните указания на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС /не е посочен начин на плащане/.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 5771/04.08.2015 г. по гр. д. № 11572/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, II „В” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: