О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 09.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 573/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „М”, гр. Т. против решение № 232 от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 185/2008 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 8-3 от 11.03.2008 г. по гр. д. № 597/206 г. на Тетевенски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Е. „М”, гр. Т. срещу „П” ЕООД, гр. С. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1* том І, рег. № 1* дело № 136/2001 г. на Н. И. И. с район на действие – района на Районен съд, гр. Т..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяната му.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Същевременно, обаче, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е релевирал два въпроса, като по отношение на всеки от тях твърди наличието на точно определено основание. По въпроса за характера на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, респ. за правния ефект от нарушаване на забраната по чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ и процесуалния ред за защита на заинтересованите лица, касаторът твърди, че предвид липсата на съдебна практика този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По втория въпрос – за начина и формата на потвърждаване на сделки, извършени без представителна власт /чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, се поддържа твърдение, че същият е решен в противоречие с практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд /цитирана и представена с изложението/, в т. ч. и със задължителната практика – Решение на ОСГК на ВС № 153 от 03.11.1958 г. по гр. д. № 116/1958 г.
С оглед на това, следва да се приеме, че при преценката за допускане на касационното обжалване настоящият състав е обвързан не от всички, а само от посочените по-горе основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – „П”, гр. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 09.02.2009 г. и допълнение към него от 11.02.2009 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Тетевенски районен съд, решаващият състав е приел, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице твърдяното в исковата молба противоречие на процесната сделка със закона – чл. 635 ТЗ и чл. 345 ГПК /отм./. Този извод е направен по съображения, че в посочените две хипотези се касае за относителна недействителност, при която сделката е действителна и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие по отношение на точно определен кръг лица – спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник /по силата на чл. 646 ТЗ/ и спрямо взискателя и присъединилите се кредитори /по силата на чл. 345 ГПК /отм./.
Като неоснователни въззивният съд е преценил и заявените във въззивната жалба нови доводи за нищожност на атакуваната сделка, а именно – за нарушение на чл. 38, ал. 2 ЗЗД и чл. 137 ТЗ, изразяващи се в липса на изрично решение за представителя да договаря съм със себе си и на решение на Общото събрание на дружеството-купувач по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ за придобиване на имота, както и довод за липса на представителна власт на пълномощника на ответното дружество-купувач.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира,че по отношение на втория поставен от касатора въпрос не е изпълнена главната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Възражението за липса на надлежна представителна власт на пълномощника, действал от името на дружеството-купувач, е преценено като неоснователно поради това, че към момента на сключване на процесния договор купувачът вече е бил преобразуван от ООД в ЕООД, което именно е упълномощило а. С, т. е. съдът е приел, че купувачът е надлежно представляван. Като допълнителен аргумент за неоснователност на възражението съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД за потвърждаване действията на представителя чрез конклудентни действия – приемане на изпълнението. Доколкото обаче това не е единственият решаващ мотив за отхвърляне на възражението, то и въпросът за приложимостта на цитираната разпоредба не може да бъде приет за такъв, обуславящ изхода на конкретното дело. Ето защо, не подлежи на преценка и поддържаното по отношение на него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основателно е, обаче, искането за допускане на касационно обжалване по отношение на първия поставен от касатора въпрос – за характера на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, респ. за правния ефект от нарушаване на забраната по чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ и процесуалния ред за защита на заинтересованите лица. Липсата на практика по този въпрос обоснова наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 232 от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 185/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на Е. „М”, гр. Т., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 704 /седемстотин и четири/ лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: