РЕШЕНИЕ
№ 699
София, 01.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1122/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от И. К. И. от град П. против въззивно решение №348/22.11.2008 г. по гр.д. №723/2007 г. по описа на П. окръжен съд, г.к. в частта относно упражняването на родителските права и ползуването на семейното жилище.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. Б. И. от град П. предявила против И. К. И. от същия град о. съединени искове с правно основание чл.99, ал.1, чл.103, ал.1, чл.106, ал.1 и чл.107, ал.1 СК.
С решение №204/14.4.2007 г. по гр.д. №4007/2007 г. Пернишкият районен съд, г.к., ІІІ-ти състав, прекратил брака, обявил виновни за разстройството на брака и двамата съпрузи, предоставил е упражняване на родителските права по отношение на детето А. на майката, като определил режим на лични контакти на бащата, определил е размер на издръжката, и е предоставил ползването на семейното жилище на майката и детето. Претенциите на бащата за предоставяне родителските права и семейното жилище на него са отхвърлени.
С решение №348/22.11.2007 г. по гр.д. №723/2007 г., по въззивна жалба ответника по исковата молба, в частта за вината, упражняването на родителските права и ползуване на семейното жилище, П. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Относно предоставянето на родителските права е прието, че същите следва да бъдат предоставени на майката, тъй като тя се е грижела за него по време на фактическата раздяла между съпрузите, налице устно дадено становище пред районния съд от представител на дирекция “С”, че е в интерес на детето родителските права да бъдат възложени на майката, тъй като между тях съществува много здрава връзка, като не е зачетен социалният доклад пред въззивната инстанция, тъй като не е налице значителна промяна в обстоятелствата за периода, през който детето живее при баща си, който от своя страна живее на съпружески начала с друга жена, което обстоятелство не е отразено в социалния доклад. Въз основа на това съдът е направи краен извод, че в интерес на детето е родителските права да бъдат упражнявани от майката.
Относно предоставяне семейното жилище на съпругата въззивната инстанция е приела, че предвид предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето А. на майката, на последната следва да се предостави и ползването на семейното жилище, което е собственост на майката на съпруга, до навършване на пълнолетие от детето, ако майката се завърне от И. да живее и работи постоянно в България, като ответникът го освободи в срок от 30 дни след завръщането на ищцата.
Срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба И. К. И. в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция относно упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Относно упражняването на родителските права се твърди, че становището на социалния работник пред първата инстанция е изразено устно, а едно пред окръжния съд е представен писмен доклад, какъвто се изисква от закона, който е одобрен от директора на дирекция “С”. Основавайки се на този доклад касационният жалбоподател навежда довод, че същият сочи него като по подходящ за упражняване на родителските права върху детето, както и че същият отчита променената фактическа обстановка. Досежно ангажираните от ищцата доказателства се твърди, че същите установяват нейния социален статус в И. към края на 2006 г., поради което не могат да наложат извод, че детето като емигрант би се чуствало психически и материално по-конфортно, отколкото в България. Акцентира се на факта, че ответницата по касация е заминала за И. през лятото на 2007 г. и оттогава не се грижила за детето, нито е имала контакти с него. Като аргумент се сочи, че детето е ученик и е успешно интегрирано в социалната среда, в която живее.
Моли се за уважаване на касационната жалба.
Ответницата по касация – М. Б. И., както лично, така и чрез процесуалния си представител – адв. Р, не заявява становище в настоящото производство.
Контролиращата страна – Д. “С” – град П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
Незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е приела, че родителските права върху малолетното дете А следва да се упражняват от майката. Необосновано не е зачетен представения пред въззивната инстанция писмен доклад от дирекция ”С”, а е зачетено устното становище на социалния работник пред районния съд. В случая различията между устното становище и по-късното писмено становище са резултат от промяна в обстоятелствата, които окръжният съд е обсъдил, но е стигнал до неправилни изводи относно упражняването на родителските права. При безспорно установено дълготрайно отсъствие на майката от страната/пребиваване в И. /, наличие на доказателства за полагане на грижи за детето от страна на бащата и неговата майка, необосновано упражняването на родителските права е предоставено на майката. Ирелевантно за случая е обстоятелството, че бащата живее на съпружески начала с друг жена, доколкото липсват данни тази жена да оказва негативно влияние върху детето с поведението си.
По изложените съображения решението на окръжния съд в частта за упражняване на родителските права следва да се отмени и родителските права да се предоставят за упражняване от бащата. Предвид това на майката следва да се определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и по 30 дни през лятото, което време да не съвпада с платения отпуск на бащата, както и при други свободни уговорки между родителите.
С оглед изхода от спора досежно упражняването на родителските права въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване от майката и детето, и същото следва да се предостави за ползване на бащата до навършване на 18-годишна възраст на детето А.
Предвид изхода от делото по въпросите за упражняването на родителските права въззивното решение следва да се отмени и в частта за издръжката, считано от 01.10.2009 г., като майката бъде осъдена от посочената дата да заплаща на малолетното дете А, по 50 лева месечно.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза втора ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №348/22.11.2007 г. по гр.д. №723/2007 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., в частта, с която е оставено в сила решение №201/14.4.2007 г. по гр.д. №4007/2007 г. по описа на Пернишкия районен съд, г.к., ІІІ-ти състав, в частта с която родителските права върху детето А. са предоставени за упражняване на майка му М. Б. И., в частта, с която е определен режим за лични контакти на бащата И. К. И. с детето, в частта относно семейното жилище, както и в частта, с която бащата е осъден да заплаща на детето издръжка и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака малолетно дете А, ЕГН – 0045083820, предоставя за упражняване от бащата И. К. И., ЕГН – 7303053820, като майката М. Б. И., ЕГН – 7804153817, има право на лични контакти с детето АЛЕКС всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и за 30 дни през лятото, което време да не съвпада с годишния отпуск на бащата И. К. И., както и при други свободни уговорки между родителите.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН – 7804153817, от град П., ул.”Р” №89, вх. АЯ, ет.7, ап.20, да заплаща на малолетното дете А, ЕГН – 0045083820, ЧРЕЗ ЗАКОННИЯ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ И. К. И., месечна издръжка в размер на 50/петдесет/ лева, считано от 01.10.2009 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение, заедно със законната лихва за забава на всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на просрочието до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град П., ул.”Р” бл.89, вхА, ет.7, ап.20, собственост на майката на бащата И. К. И., на последния, до навършване на 18-годишна възраст на детето А. И.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: