ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 699
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 299 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на рудник „Т” сТрояново, община Р., приподписана от юрисконсулт В. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 24. Х.2008г. по в.гр.д. № 663/2008г.
Ответникът по касационната жалба И. Г. К. от гр. Р. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на РС Р. от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 376/2007г., с което са уважени предявените от И. Г. К. срещу Р. „Т” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение” със заповед № 173/15. ХІ.2007г. за системни нарушения на трудовата дисциплина е съобразена с изискването на чл.193 ал.1 от КТ, но не е налице основанието по чл.190 т.3 от КТ. Налице са три нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 15.ІІ.2007г., на 27.ІХ.2007г. и на 17. Х.2007г., за които той е наказан и които не са заличени, като наложеното с атакуваната по настоящото дело заповед наказание е четвърто за 2007г. С издаването на обжалваната заповед работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл.189 ал.2 от КТ, забраняваща за едно и също нарушение да се налага повече от едно наказание. Фактическият състав на чл.190 ал.1 т.3 от КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно наказание не е наложено. В разглеждания случай това не е така, тъй като всички нарушения са наказани с влезли в сила заповеди.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.190 ал.1 т.3 от КТ, който е от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се, че при наличие на три санкционирани и незаличени нарушения и това по атакуваната в настоящото производство заповед въззивният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба за наложеното дисциплинарно наказание.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по релевирания съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, граждански състав, от 24. Х.2008г. по гр.д. № 663/2008г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе още 25лв. държавна такса за касационното производство /чл.18 във вр. с чл.1 е чл.3 от Тарифата за държавните такси/, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: