О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 04.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3078/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ОП „Обреден дом-Р.“ срещу решение № 201/28.04.2017 г. по гр.д.№ 161/2017 г. на Окръжен съд-Русе. С него е отменено решение № 64/19.01.2017 г. по гр.д.№ 4072/2016 г. на Районен съд-Русе за отхвърляне на предявените искове и вместо това е постановена отмяна на заповед № 18/27.06.2016 г., с която на ищцата К. Т. Й. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на заповед № 6/27.06.2016 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност инкасатор плащания и е уважен иска й с правно основание чл.225 КТ, като касаторът е осъден да й заплати сумата 4 380,48 лв. обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение в периода 28.06.2016 г.-28.12.2016 г.,ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства. Касаторът намира, че не е установено съществуването на синдикална организация, в която да членува ищцата и съответно да се ползва със синдикална защита. Иска обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /изм./ и се поставят следните въпроси:
-1. Доказана ли е предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.3 КТ, ако обстоятелството, че е учредена синдикална организация в предприятието и работникът е избран за неин председател е удостоверено с документи с доказана липса на автентичност на подписите на част от подписалите ги лица и с два учредителни протокола и две заявления за регистрация за синдикална организация, в които фигурират различни имена на синдикалното ръководство и работникът не е посочил въз основа на кой комплект документи твърди, че е учредена синдикалната организация.
-2. Доказана ли е предварителна закрила при уволнение по чл. 333 ал.3 КТ, ако обстоятелството,че е учредена синдикална организация в предприятието и работникът е избран за неин председател е удостоверено с решения на управителния орган на представителна организация, в които липсва формирана и изразена воля.
Касаторът цитира решение по гр.д.№1100/2012 г. на ІV г.о.,според което синдикалната организация в предприятието трябва да е учредена като поделение на териториална, отраслова или национална синдикална организация съгласно устава й и съответният работник да е избран за неин председател или секретар, за да е налице предварителна закрила при уволнение.Тези обстоятелства се установяват с учредителни актове и такива за избора или с нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган. Посочва, че от ищцата са представени два комплекта документи, в които фигурират имената на различни членове на синдикалното ръководство.Учредителният протокол не съдържа списък на учредителите. Представен е отделен списък, като ищцата е поискала изследване с графологична експертиза само на част от подписите на лицата.Поддържа се, че по този начин признавала липсата на автентичност за останалите подписи. Неправилно въззивният съд приел,че удостоверенията, издадени от председателя на Ф. на независимите синдикати от държавното управление и организации-К., представляват нарочен официален удостоверителен документ, намира,че те са бланкетни и не се отнасят до синдикалната организация в предприятието.
Поставя и въпросите:
-3.Каква е доказателствената стойност на протокола за учредяване на синдикална организация, ако подписите на учредителите не се съдържат в протокола и подписите на част от лицата, сочени за учредители са неавтентични.
-4.Длъжен ли е съдът да установява спазване на устройствените актове на съответната синдикална организация,регистрирана като сдружение с нестопанска цел,при прилагане на чл.333 КТ; налице ли е предварителна закрила по чл.333 КТ за лице, което не е придобило или не е установило придобиването на качеството на председател на синдикална организация,съгласно устройствените актове на същата.
Счита,че даването на разрешения по тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба К. Т. Й., в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв. Е. К. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е оспорила законността на уволнението си, като се е позовала на предварителна закрила по чл.333 ал.3 КТ в качеството си на председател на синдикална организация в предприятието към Ф. на независимите синдикати от държавното управление и организации- К.. По делото е възникнал спор относно легитимността на тази синдикална организация. Въззивният съд е приел, че от представеният протокол от 26.07.2015 г. и приложения към него списък се установява, че е взето решение за учредяване на синдикална организация и ищцата е избрана за неин председател. На това събрание са присъствали 15 работници, като автентичността на подписите на петима от тях е установена от заключението на назначената по делото графологична експертиза. Съгласно чл.26 ал.3 от Устава на ФНСУДО минималният членски състав на основна синдикална организация трябва да е трима членове. От представените удостоверения , издадени от председателя на Ф., /отнасящи се за различни периоди от време/ се установява, че синдикалната организация е основен член на Ф. и с решение на УС придобива всички права и задължения на представителна организация. В подкрепа на този извод са и отправените от директора на предприятието до ищцата в качеството й на председател на синдикална организация писма, с които е изискан списък на членовете по повод водените преговори за подписване на К. и е дадена информация за икономическото и финансовото състояние на предприятието. Въззивният съд е посочил, че обстоятелството, че служителката Д. не е присъствала на събранието, въпреки че е вписана в списъка, не променя тези изводи. Приел е,че е налице предварителна защита за ищцата по чл. 333 ал.3 КТ и че на това основание заповедта за уволнение следва да бъде отменена.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на спора и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК -т.1. Първите два въпроса са поставени в хипотези, които не са разглеждани от въззивния съд- установяване на спорните обстоятелства с два учредителни протокола и две заявления за регистрация за синдикална организация, в които фигурират различни имена на синдикалното ръководство и работникът не е посочил въз основа на кой комплект документи твърди, че е учредена синдикалната организация. Въззивният съд е обсъдил само един учредителен протокол от 26.07.2015 г. и не е заемал позиция, че съдържащите се в удостоверенията решения на управителния орган на представителна организация липсва формирана и изразена воля.Те касаят изводите му относно установяването на определени обстоятелства ,по своя характер са фактически, а не правни. Не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като въззивният съд не се е отклонил от дадените разрешения в цитираното решение на ВКС.Третият въпрос в своята първа част е релевантен, но не е доказано поддържаното допълнително основание. Четвъртият въпрос също не е поставен във връзка с формирани от въззивния съд мотиви. В неговата втора част той произтича от становището на касатора за недоказаност на обстоятелствата по възникване на синдикалната организация. Относно тези въпроси не е доказано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, липсват каквито и да било доводи в негова подкрепа.Следва да се отбележи, че повечето от въпросите кореспондират с формирани изводи на първоинстанционния съд, с които очевидно касаторът е съгласен и намира за правилни, но предмет на контрол пред касационния съд е въззивното решение. Именно във връзка с въззивния съдебен акт следва да се обосноват наличие на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство. При този изход на делото и тъй като същите са установени с договор за правна защита и съдействие, с отбелязване за заплащане в брой на адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201/28.04.2017 г. по гр.д.№ 161/2017 г. на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА ОП „Обреден дом-Р.“ да заплати на К. Т. Й. сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: