Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 17.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1011 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. А. против решение № 1* от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 17.05.2005 г. по гр.д. № 1321/2003 г. на Пловдивски районен съд и е постановено друго за разпределение на ползването на тавана на двуетажната със сутерен и таван жилищна сграда в гр. П., ул.”Божидар Здравков” № 19, построена в имот пл. № 1* кв.65 по плана от 1982 г. между Т. Б. Ф., М. В. К. и Н. В. Н. от една страна и З. О. С. и Т. С. С. от друга страна, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на Т. П. А..
В жалбата са изложени твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне изцяло на иска за разпределение на ползването. Касаторката претендира възстановяване на направените в съдебното производство разноски.
Ответниците по касационната жалба З. О. С. и Т. С. С., Т. Б. Ф., М. В. К. и Н. В. Н. оспорват същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивното производство се е развило при условията на чл.218з от ГПК /отм./ след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 881 от 4.07.2007 г. по гр.д. № 911 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение. Съобразявайки се с указанията в отменителното касационно решение да прецени допустимостта на предявения иск с оглед обстоятелството дали тавана е обща по предназначение част към цялата сграда или само към първия и втория етаж, Пловдивският окръжен съд е обсъдил представените писмени доказателства за притежавани и прехвърлени права от момента на възникване на етажната собственост. Счетено е, че основния спор по делото е дали Т. А. като собственик на обект в сутеренния етаж, притежава права в тавана. Съдът е приел, че сградата е двуетажна със сутеренен етаж и използваем таван, до който се стига по вътрешно стълбище, обслужващо само първия и втория етаж. Сградата е била собственост на Е. М. , като етажната собственост е възникнала с отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС на втория надсутеренен етаж заедно с 2/5 ид.ч. от дворното място и общите части на сградата. С нотариален акт № 10/1957 г. Елена М. е прехвърлила на Р. Д. апартамент на сутеренния етаж заедно с 1/10 ид.ч. от дворното място и общите части на сградата, но без тавана на къщата, който продавачката има право да продаде на когото пожелае, да го надстрои и ремонтира. Т. А. черпи правата си от покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 176/2002 г., които са в рамките на правата на нейната праводателка Ж. Г. , която се е легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение от 87/182 г., по който прехвърлителката й Ив. Г. се е легитимирала с нотариален акт № 10/1957 г. Като правоприемник на Р. Д. Т. А. не е придобила права от тавана, защото нейната праводателка не е притежавала такива, а следователно искът по отношение на нея е неоснователен. Прието е, че тавана е обща част между собствениците на първия и втория етаж, които не могат да формират мнозинство, а следователно иска е допустим, като разпределението е извършено съобразно становището на тези страни.
Въззивното решение е допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила, обосновано и правилно.
Неоснователно е твърдението на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на въззивния съд да събере доказателства за правата на наследниците на Я. А. Д. , посочен като съсобственик в дворното място в скица № 161/9.02.2004 г. на Община П. от първоинстанционното производство/, поради което неизяснено е останало по делото на какъв обект са собственици тези лица, а след като те не участват в съдебното производство по чл.32, ал.2 от ЗС, то и решението е процесуално недопустимо. На първо място производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.218з от ГПК /отм./, при което е било допустимо събиране на нови доказателства само за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото или за проверка на вече събраните доказателства. До този момент по делото не е имало спор, че в съдебното производство участват всички лица, които се легитимират като носители на вещни права за обектите в процесната сграда, а и по делото са съществували данни, че единствен правоприемник на Я. А. Д. е И. А. Г. /молба-декларация от 24.11.1981 г. на лист 153 от гр.д. № 2012/2005 г. на Пловдивски окръжен съд/, а касаторката е неин правопримник.
Изцяло неотносими са доводите в касационната жалба относно визирания в чл.42 от ЗС ред за вземане на решение относно управлението на общите части на сградата, както и относно факта, че конструктивно съществува достъп от всички етажи до общото вътрешно стълбище и до процесните тавански помещения и за липса на съгласие на всички етажни собственици тавана да бъде обща част само по отношение на обектите на първия и втория надсутеренни етажи. Правото на собственост върху сутеренния етаж и съответно към припадащите му се общи части от сградата се извежда от осъществената с нотариален акт № 10/1957 г. разпоредителна сделка от Е. М. в полза на Р. Д. Последващите приобретатели на имота са можели да придобият само правата, които Е. М. е прехвърлила през 1957 г., а по изричната воля на страните по този договор към имота в сутеренния етаж не са прехвърлени права от тавана на сградата. Обстоятелството, че уговорката касаеща непрехвърлянето на права от тавана, е вписана в края на нотариалния акт, след изброяването на представените по сделката документи е изцяло неотносимо към преценка на действителността й, тъй като същата предхожда подписите на страните, свидетелите и нотаруса, а следователно липсва нарушение на изискванията за форма. Касае се не до отказ от права, а до определяне обекта, за който са договоряли страните, поради което неотносими са доводите на касаторката в тази насока.
След като е установено, че първоначалната приобретателка на обекта в сутеренния етаж не е придобила права от тавана, то в тежест на касаторката е било да установи, че такива са придобити впоследствие. Подобни доказателства по делото не са ангажирани, а следователно обосновано въззивният съд е приел, че след извършеното през 1957 г. разпореждане, тавана е останал обща част само по отношение на обектите на първия и втория надпартерен етаж.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Касаторката следва да възстанови направените от З. О. С. и Т. С. С. разноски по настоящото производство в размер на 200.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Р.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. П. А., гр. П., ул.”Божидар Здравков” № 19 да заплати на З. О. С. и Т. С. С., двете от гр. П., ул.”Божидар Здравков” № 19 разноски за касационното производство в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: