О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 22.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5967/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Е.Л. –пълномощник на Е. Л. Г. и С. Т. Г. и касационна жалба на Е. С. Н.,чрез пълномощника му адв.С.Б. срещу решение № 98 от 30.06.2014 год.на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№ 241/2014 год.,с което е потвърдено решение № 232 от 24.02.2014 год.по гр.д.№ 2995/2012 год. на Варненски окръжен съд,с което са осъдени Е. Л. Г. и С. Т. Г. да заплатят солидарно на С. Ж. Ж. сумата 8 180 /осем хиляди сто и осемдесет/ евро, представляваща дължимия двоен размер на платено по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2011 год. капаро в общ размер на 4 090 евро, на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.09.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 1 039,75 лв.Осъден е и Е. С. Н. да заплати на С. Ж. Ж. сумата 31 820 /тридесет и една хиляди осемстотин и двадесет/ евро, представляваща дължимия двоен размер на платено по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2011 год. капаро в общ размер на 15 910 евро, на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 26.09.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 4 044,58 лв.
В касационната жалба на Е. Л. Г. и С. Т. Г. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материално-правните въпроси – изправна ли е тази страна по договора,която признава невъзможността си да изпълни задълженията си по него ; не следва ли при несключване на окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот в срока,определен в договора поради причина,независеща от волята на длъжника да се приложи разпоредбата на чл.81 ЗЗД,която регламентира безвиновната отговорност ; налице ли е валидно волеизявление за разваляне на предварителен договор,когато неизпълнената част от задължоението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
В касационната жалба на Е. С. Н. се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес ; относно задължението на съда да се произнесе по предявените искове; относно правомощията на съда при решаване по същество на правния спор да се произнесе само в рамките на заявения петитум;относно съотношението между диспозитивното и служебното начало в процеса;допустимо ли е без нарочен петитум за разделно осъждане на част от ответниците,съдът да постановява такова;при заявена пасивна солидарност на всички ответници допустимо ли е съдът служебно да прецени отговорността на ответниците въз основа на установеното правоотношение;при явно противоречие и неяснота в петитума относно начинът по който се претендира отговорността на ответниците допустимо ли е съдът да определи начинът;как следва да процедира въззивната инстанция,когато в исковата молба се претендира солидарност на вземането,а от материалното правоотношение е налице разделност;предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците,без да е налице такава,съставлява ли нередовност на исковата молба и следва ли същата да бъде отстранена;относно условията ,при които може да бъде допуснато изменение на петитума по реда на чл.124 ГПК и формата,в която следва да бъде извършено;относно необходимостта при разделност на задълженията да бъде посочена цената на всеки един от субективно-съединените искове и представлява ли това условие за редовност на исковата молба.По поставените материално – правни въпроси относно приложението на чл.87,ал.1 ЗЗД;относно извънсъдебния начин за разваляне на договора,чрез едностранно изявление на кредитора,което не е достигнало до длъжника и обективирано в констативен протокол на нотариус;кога се счита,че кредиторът е упражнил потестативното си право да развали договора и кога е настъпил прекратителния ефект в тези случаи се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Позовава се на множество решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна С. Ж. Ж. ,чрез пълномощника си адв.Ст.С. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
Касаторът Е. С. Н. следва да внесе държавна такса в размер на 1096 лв.,а касаторите Е. Л. Г. и С. Т. Г. държавна такса в размер на 470 лв. за касационно разглеждане на делото
Водим от изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 98 от 30.06.2014 год.на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№ 241/2014 год.
Указва на касаторите ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство ,както следва – Е. С. Н. 1096 лв.,а Е. Л. Г. и С. Т. Г. 470 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: