4
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. София, 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №341 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от А. А. А. иск по чл.47 т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.01.2014г. по арб. дело №2529/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С.. С решението А. А. А. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 12 278,47 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 80 лева разноски по арбитражното производство и 695,57лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение едва през месец октомври 2014г., по повод издаването на изпълнителен лист от СГС въз основа на арбитражното решение и получаването на покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита.Твърди, че не е подписал общите условия към договора за заем и че не му е връчен препис от същите, поради което поддържа, че не е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 от ЗМТА. Поддържа, че използваният арбитраж липсва като клауза в договора, че самият договор няма задължителните реквизити по чл.11 от З., че договореният лихвен процент по заема е нищожен поради противоречие със закона и че екземпляр от договора не му e бил предоставен. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], поддържа, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Наред с това го оспорва като неоснователен и поддържа,че при постановяване на арбитражното решение от 23.01.2014г. по арб. дело №2529/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от А. А. А. иск за отмяна на арбитражното решение от 23.01.2014г. по арб. дело №2529/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищеца на 29.01.2014г.
Съгласно т.13.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица / действащи към 29.08.2011г./ призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес или на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. В същия текст е уговорено,че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това,че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува или е недостатъчен.
Видно от представеното по делото известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, на 29.01.2014г. е извършен опит за връчване на решението по арб. дело №2529/2013г. на А. А. А., на адрес [населено място], [улица]. Куриерът е отбелязъл в известието,че получателят е непознат на адреса. Адресът, на който е изпратена призовката, възпроизвежда точно посочения в договора от 29.08.2011г. адрес на кредитополучателя. Наред с този адрес в исковата молба на [фирма] е посочен и постоянният адрес на ответника в арбитражното производство – с Долно Големанци, [улица], като на този адрес не са изпращани съобщения. При наличието на два посочени адреса в арбитражното производство, които са били известни на ищеца и на арбитражния съд и при липса на опит за връчване на втория адрес, настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на предвидената в т.13.4 от Общите условия фикция за редовно уведомяване. Уговореното фингирано връчване в т.13 има за цел да изключи вероятността документацията да не бъде връчена и намира приложение, когато в известието за доставяне е отбелязано, че съобщенията не са получени поради това,че са отказани/ не са приети или не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, непознат е на адреса, адресът не съществува вече или е недостатъчен. Същевременно клаузата на т.13.4 от Общите условие, установява задължение за арбитъра да изпрати книжата, както на посочения в договора адрес, така и на последния адрес, за който кредитополучателят писмено е уведомил кредитора, тоест волята на страните е фикцията за редовно връчване да се приложи след изчерпване на възможността за реално връчване на всички известни на кредитора адреси. С оглед на изложеното, не може да се приеме за опровергано соченото от ищеца обстоятелство, че е узнал за арбитражното решение едва на 23.10.2014г., по повод издаването на изпълнителен лист от СГС въз основа на арбитражното решение. Съответно исковата молба следва да се счита за подадена в срок.
По изложените по – горе съображения настоящият състав намира за доказано и твърдението на ищеца, че не е бил надлежно призован за образуваното срещу нето производство по арб. дело №2529/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., което е препятствало правото му на участие и на защита по делото. Видно от представеното по делото известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, на 18.12.2013г. е извършен опит за връчване на решението по арб. дело №2529/2013г. на А. А. А., на адрес [населено място], [улица]. Куриерът е отбелязъл в известието,че получателят е непознат на адреса. Доколкото не е извършен опит за призоваване и на втория посочен в исковата молба адрес, следва да се приеме, че не са налице основанията за прилагане на предвидената в т.13.4 от Общите условия фикция за редовно уведомяване.
С оглед изложеното, съдът приема, че са осъществени визираните в чл. 47 т.4 предл.2 и 3 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността на страната за участие в него.
Ищецът въвежда и основанието за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА с довод, че не е подписал общите условия към договора за заем и че не му е връчен препис от същите. Поради това поддържа, че не е налице арбитражното споразумение по смисъла на чл.7 от ЗМТА, а именно писмено съгласие между страните за възлагане на спора на арбитраж,
Видно от договора за револвиращ заем от 29.08.2011г. общите условия представляват неразделна част от същия, като заемателят, ищец по делото, е декларирал, че те са му предадени при подписване на договора, запознат е със съдържанието им и няма забележки към тях. В общите условия /приети на 30.06.2011г., действащи към 29.08.2011г./е предвидена арбитражна клауза за еднолично разглеждане на спора от поименно посочени арбитри и място на арбитража. Ищецът не е оспорил автентичността на представения договор за револвиращ заем, следователно същият го обвързва. Поради това настоящият състав намира, че не е установена недействителността на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му.
Налице е последното посочено от ищеца основание за отмяна на решението на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – използваният арбитраж липсва като клауза в договора, тоест образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. В т.13.1 от общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица /редакция от 30.06.2011г./, действащи към момента на сключване на договора за револвиращ заем от 29.08.2011г., е уговорена арбитражна клауза, като е предвидено, че споровете между страните могат да бъдат отнесени за разрешаване еднолично до един от следните арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г.. На 01.12.2011г. са приети нови общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, съгласно т.13.1 от които споровете между страните могат да бъдат отнесени до един от следните арбитри, между които арбитри ad hoc и институционален арбитраж: Арбитражен съд „А. Ю.” С., С. В. М., Красен В. В., Ж. В. Б. и Б. Й. Г..
Разпоредбата на чл.298 ал.1 от ТЗ предвижда,че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, ако тя заяви писмено, че ги приема. Това правило следва да намери приложение и в случаите, когато общите условия бъдат изменени в срока на действие на договора. В сключения между страните договор за револвиращ заем е предвидено отклонение от това правило, като е уговорено, че промени в Общите условия могат да се извършват при предвидените в тях условия и предпоставки, като тези промени имат действие по отношение на клиента след изменението и при липса на изрично несъгласие от негова страна. Предвидено е също, че кредитодателят предварително и по подходящ начин запознава клиента с новите общи условия. Тоест изискването на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ за изрично писмено приемане от страна на клиента е изключено, като е достатъчна липса на изрично противопоставяне, но след предварително уведомяване на клиента по подходящ начин. Този начин не е изрично конкретизиран в общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица /редакция 30.06.2011г./ Текстът на т.15.5 предвижда предварително уведомяване на клиентите по подходящ начин съгласно изискванията на действащата нормативна уредба, без да се уточнява съдържанието на понятието „подходящ начин”. При липса на изрично уговорен между страните специален начин на уведомяване, следва да намери приложение общото правило на чл.16 ал.3 от ЗЗД, което предвижда,че изменението на общите условия следва да бъде съобщено на клиента.
По делото не са представени доказателства,че преди образуването на арбитражното производство на ищеца е било съобщено изменението на общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, поради което следва да се приеме, че те не са породили действие в отношенията между страните, съответно компетентният арбитражният съд и приложимата арбитражна процедура са предвидените в общите условия от 30.06.2011г. В тези общи условия е предвидена арбитражна клауза, съгласно която споровете между страните се решават от едноличен арбитър като поименно са посочени трима арбитри, между които страната, сезираща съда може да избира.
Следователно арбитражното дело е разгледано от арбитражен съд, който не е предвиден в арбитражното споразумение между страните, съответно налице е основание за отмяна по чл. 47 т.6 от ЗМТА.
Останалите изложени в исковата молба твърдения не касаят основанията за отмяна по чл.47 от ЗМТА, а основателността на предявените от [фирма] искове, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Поради това атакуваното арбитражно решение следва да се отмени на основание чл.47 т.4 и т.6 от ЗМТА, като делото не следва да се връща на арбитражния съд за ново разглеждане предвид извода, че същият не е компетентен да разгледа спора между страните.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1210,08 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.4 и т.6 от ЗМТА арбитражно решение от 23.01.2014г. по арб. дело №2529/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], бл.53 Е, вх.В, представлявано от управителя Николай К., да заплати на А. А. А., [ЕГН], постоянен адрес с Долно Големанци, обл.Х., [улица]. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, адвокат Д. А., сумата 1210,08 лева /хиляда двеста и десет лева и осем стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.