О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 22.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Даниела Стоянова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2417/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от Прокуратура на РБ срещу решение №70/11.04.2018г., постановено по гр.д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд. Според касатора въззивното решение е неправилно, тъй като съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за незаконно наложена мярка задържане под стража, но съдът не бил преценил, че задържането под стража за период от около 9 месеца било приспаднато от наказание „лишаване от свобода“, наложено на ищеца по друго наказателно производство. Във връзка с посоченото касационно основание, в изложението по чл.280 ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да извърши преценка на всички факти по делото и определи тяхното значение за размера на обезщетението и по- конкретно питането е относно обстоятелството, че времето на незаконно задържане под стража е приспаднато от наказание лишаване от свобода, наложено с друга осъдителна присъда.
В срока за отговор ищецът Н. А. е възразил, че въззивният съд е обсъдил всички факти, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е уважил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за кражба при условията на опасен рецидив и незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 8 месеца и 29дни, тъй като ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда. Въззивният съд е констатирал в мотивите си, че времето на задържане под стража било приспаднато от наказание лишаване от свобода по друга осъдителна присъда, но след това е пропуснал да обсъди значението на този факт за размера на обезщетението.
Предвид мотивите на въззивния съд, ВКС намира, че във връзка с поставения в изложението въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо касаторът да е поставил правен въпрос, по който въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС(виж т.р.1-2010-ОСГТК).
В случая въззивният съд не е обсъдил установения по делото факт, че задържането под стража на ищеца е било приспаднато от наказание „лишаване от свобода“, наложено му по друго наказателно производство, а съгласно трайната практика на ВКС, съдът е бил длъжен да обсъди установените по делото факти и да посочи значението им за определяне на размера на обезщетението.
Налице са общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №70/11.04.2018г., постановено по гр.д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: