О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С. 04.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2531 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ц. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 590 от 18.12.12г. по в.гр.д.№ 941/12г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение № 968 от 3.07.12г. по гр.д.№ 295/2012г. на Районен съд Плевен и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса: 1.извършеният от работодателя подбор отговаря на посочените в чл.329 от КТ критерии и 2.Към кой момент работникът следва да страда от заболяване,предвидено в чл.333 ал.1 т.3 от КТ, за да се ползва от предвидената в цитираната норма закрила.При дадени от ТЕЛК указания за необходимост от допълнителен медицински преглед – длъжен ли работодателят да изпрати работника на такъв преди да го уволни.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че e налице реално съкращаване в щата,тъй като е установено,че считано от 1.09.11г. общият брой на щатовете в производственото звено е намален от 363 на 335 бройки,като конкретно за заеманата от ищеца длъжност „техник електрическо обзавеждане” е заличена една бройка.Относно подбора – съдът е констатирал по представените инструкция за осъществяване на подбор с описани критерии за оценяване и протокол за подбор – двете с дата 7.09.11г.,че ищецът е получил най-нисък резултат/43.8/ от общо оценяваните седем работника.Счел е,че подборът е извършен в съответствие с нормативните изисквания,защото закононарушения не са установени и тъй като било субективно право на работодателя, по целесъобразност да извърши преценка кои работници се справят по-добре с възложената им работа.Относно направеното възражение за нарушение на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ,въззивният съд е счел, че по делото не са налице доказателства,въз основа на които да бъде направен извод,че ищецът се е ползвал с такава.
При тези мотиви,от поставените от касатора въпроси,които са от значение за решаването на спора/като свързани с решаващите мотиви на съда/, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК само по първия,досежно осъществения подбор. Същият е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение ТР № 3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС.Съгласно приетото в него – преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре не е по целесъобразност,а подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа,а в случая –подобна проверка не е извършена от съда.
По втория поставен от касатора въпрос,касаещ закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ касационно обжалване не следва да се допуска,защото не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В. съд е постановил акт си в съответствие с установената съдебна практика,съгласно която посочената закрила е с обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.Затова тя се прилага само когато към датата на връчване на заповедта за уволнение е установено с надлежни медицински документи,че работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата № 5 от 20.02.1987г./например решения № 355 от 17.06.10г.по гр.д. № 477/10г.н ІV г.о. на ВКС, № 475 от 23.01.13г.по гр.д. № 82/12г.н ІV г.о. на ВКС/.В този смисъл е и съдържанието на текста на чл.333 ал.1 т.3 от КТ ,който изисква предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай само когато работник ли служител боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Следва да се има пред вид,че в конкретния случай с оглед съществуващото съмнение за възможност работникът да боледува от исхемична болест на сърцето, работодателят се е съобразил с предвидената в чл.333 ал.2 и 3 от КТ процедура,като е изискал информация от работника дали страда от предвидено в Наредбата заболяване,след като е получил утвърдителна декларация от работника е изискал всички налични при него медицински документи и ги е предоставил на ТЕЛК за мнение. При положение,че въз основа на тях ТЕЛК е отговорил,че те не са достатъчни за да се направи извод, че лицето се ползва от закрила при уволнение – за работодателя не е съществувало задължение да изпраща работника на допълнителни прегледи, защото към датата на уволнението не е установено той да страда от заболяване, осигуряващо му специална закрила.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по първия поставен от касатора въпрос и като съобрази,че на основание чл.83 ал.1 т.1 от КТ той не дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 590 от 18.12.12г. по в.гр.д.№ 941/12г. на Плевенски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: