2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр. София, 12.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1777 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. срещу решение № 3593/17.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3449/2011 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № ІІІ-82-276/12.11.2010 г. по гр. дело № 12939/2009 г. на Софийския районен съд, е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на жалбоподателя за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена от „Е. И. И.” на „А. П. А.”.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.
С. община и прокурорът не са подали отговори и не са заявили становища по касационната жалба.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда материалноправният въпрос, представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда. От страна на жалбоподателя се поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по този въпрос, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи): решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 145/17.04.2009 г. по гр. дело № 4962/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 510/11.06.2009 г. по гр. дело № 5665/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 651/16.09.2009 г. по гр. дело № 1045/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 342/23.04.2010 г. по гр. дело № 80/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 29/22.01.2009 г. по гр. дело № 25/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 596/24.06.2009 г. по гр. дело № 80/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. От всички посочени решения на ВКС, единствено решение № 3426/23.04.2010 г. по гр. дело № 80/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поради което единствено то би могло да попадне в сочената от жалбоподателя хипотеза на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Досежно останалите посочени и представени от него решения на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., твърдяното от жалбоподателя противоречие с въззивното решение по изведения от него материалноправен въпрос, следва да се квалифицира в хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Сочените и представени от жалбоподателя две определения на ВКС, които са постановени по реда на чл. 288 от ГПК, не могат да обусловят наличието на никое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което те не следва да се вземат предвид. В този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 1 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят навежда и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като в тази връзка поддържа да е налице необходимост от тълкуване, с цел преодоляване непълнота, неяснота и противоречивост на нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение, въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел следното: Имената на молителя са определени при раждането му, от родителите му – за личното му име, и съобразно чл. 13 от ЗГР, който предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните етнически или религиозните традиции на родителите, както и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР – фамилното име на всяко лице е фамилното име или бащиното име на бащата със съответните наставки. Прието е и че името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира и отличава от останалите лица, поради което промяната му следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната и при лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка следва винаги да е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения, относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Въззивният съд е приел, че в случая императивните разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име на молителя налагат той да носи бащино и фамилното име на своя баща, независимо от неговото субективно отношение, както и от желанието, или в случая съгласието на родителите за промяната на имената на молителя. Прието е и че не са установени по делото такива обстоятелства, които да правят носенето на имената на молителят, включително и на личното му име и тези на неговия баща, обществено неудобно или неподходящо; а напротив – при етническото многообразие в страната и толерантност на българското общество към турските имена, и не само към тях, а и към хората, които ги носят, в тази връзка не се установяват обстоятелства, които да създават трудности за молителя при носене на имената му и, както той определя – като „расистко поведение”. Прието е и че изтъкната причина, че молителят е религиозен християнин и това е определящо за него да носи български имена, също не се установява от доказателствата по делото, освен, че молителят е кръстен в църква, което не е достатъчно, за да се определи, че религията за него е от важно и първостепенно значение в живота. Прието е за неустановено по делото и това, че молителят е известен в обществото сред приятелите си и познатите си именно с имената, които иска да носи, след като няма завършена самостоятелна степен на образование, която да го прави известен, прекъснал е обучението си и не работи, и единствено приятелката на неговата майка знае, както имената, които има официално, но и това, че го наричат А., което не е достатъчно да обоснове утвърждаването му в обществото именно с имената, които носи, още повече, че не работи а не се установяват и социалните му контакти, освен, че срещу него има заявителски материал в полицията за което той се разследва. СГС е приел, че не се установява от доказателствата по делото и да е прекъсната връзката на касатора-молител с неговия баща и роднини по бащина линия, а носенето на имената на бащата сочи връзката на произход и семейна принадлежност. Прието е и че не са установени по делото и каквито и да е затруднения на молителят в социалното му общуване, засягащи личните му интереси, а и обществени такива или въобще твърдяните от него затруднения да продължи образованието си и да учи или да има лична карта, което е задължително за всеки български гражданин на неговата възраст. С оглед на горнотото, въззивният съд е приел, че молителят-жалбоподател не е доказал твърдяните от него ”важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 от ЗГР, които да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос само на желание и лична преценка, с оглед на което промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.
При така приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора материалноправен въпрос е такъв от значение за изхода на делото и обуславящ правните изводи на въззивния съд, респ. – представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
С посоченото от жалбоподателя, решение № 342/23.04.2010 г. по гр. дело № 80/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, обаче е разрешен друг материалноправен въпрос, а именно: „съставлява ли несъответствието на името на лицето с етническите традиции по произход, важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР”, който е диаметрално противоположен на постановката на изведения от жалбоподателя правен въпрос по настоящото дело. Поради това, така посоченото от касатора решение на ВКС, в случая не може да обуслови наличието на наведеното от него основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (като по изложените по-горе съображения, останалите посочени и представени от жалбоподателя актове на ВКС, също не могат да обусловят наличието на това допълнително основание).
С посочените и представени от касатора, решение № 510/11.06.2009 г. по гр. дело № 5665/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 651/16.09.2009 г. по гр. дело № 1045/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 145/17.04.2009 г. по гр. дело № 4962/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., са разрешени случаи, обстоятелствата по които се различават съществено от тези по настоящото дело. В първите две от тези решения са обсъждани молби за промяна единствено на фамилните имена на молителките по тези дела, и то във връзка със сключването на брак с чужд гражданин (и с прекратяването с развод на предходен брак – в първото от посочените решения), каквито обстоятелства, нито се твърдят, нито са приети за установени от въззивния съд по настоящото дело. Освен това, с второто от посочените решения не е разгледана основателността, а процесуалната допустимост на молбата за промянана фамилно име. С третото – решение № 145/17.04.2009 г. по гр. дело № 4962/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е допусната промяна и на трите (собствено, бащино и фамилно) имена на молителката по това дело – от турскоезични на български, но също при обстоятелства, които са съвършено различни от обстоятелствата по настоящото дело, а именно – след като и трите имена на молителката двукратно (през 1985 г. и през 1992 г.) са били официално променяни, но не по нейна воля (поради това, че тя не е била навършила пълнолетие), съставът на ВКС е приел, че след като е навършила пълнолетие, тя може да избере кои от имената, които е носила в различни периоди от време и с които е станала известна в обществото (както турскоезичните, така и българските), да носи занапред. Предвид така установените различия между настоящия случай и случаите, разрешени с тези три решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., не може да се приеме че те от една страна и обжалваното въззивното решение от друга страна формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В константната практика на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 1, във вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, еднозначно се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното имена на физическите лица (в този смисъл са например: решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и посоченото от самия касатор, решение № 342/23.04.2010 г. по гр. дело № 80/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В случая, при отхвърлянето на молбата на касатора в частта й за промяна на бащиното и фамилното му имена, въззивното решение е изцяло съобразено с тази, задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища, практика на ВКС. Така формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, с която е уеднаквена практиката на съдилищата, се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна или от осъвременяване поради изменение на обществените отношения или на законодателството. Поради това, в случая не е налице никое от наведените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в частта му, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за промяна на бащиното и фамилното му имена.
С посочените и представени от касатора, решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., е допусната промяна на собствените имена на молителките по тези дела. За да постановят този резултат, съставите на ВКС са приели следното в тези решения: Името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено лично (собствено) име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като причините за неговия избор могат да са различни – спазване на традиция в семейството, модни тенденции, любим герой от книга или филм и пр. С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му име го удовлетворява, и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност. От горното следва, че изведеният по настоящото дело от жалбоподателя материалноправен въпрос, е разрешен по различен начин, противоречиво – в обжалваното по настоящото дело въззивно решение – досежно промяната на собственото име на касатора, и в тези две решение на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., поради което в случая е налице допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в частта му относно промяната на собственото име на касатора-молител.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само в частта му, с която е отхвърлена молбата на касатора за промяна на собственото му име, – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос: представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, който правен въпрос е разрешен противоречиво с тази част на обжалваното въззивно решение – относно промяната на собственото име, – от една страна, и с постановените по реда на отменения ГПК от 1952 г., решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС – от друга страна. По отношение останалата част от въззивното решение – досежно промяната на бащиното и фамилното имена на касатора, както и на останалите наведени от жалбоподателя допълнителни основания за това, касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 5 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 7.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3593/17.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3449/2011 г. на Софийския градски съд – в частта му, с която е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на Е. И. И. за промяна на собственото му име от „Е.” на „А.”;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3593/17.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3449/2011 г. на Софийския градски съд – в останалата му част, с която е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на Е. И. И. за промяна на бащиното и фамилното му имена от „И. И.” на „Петров А.”;
УКАЗВА на жалбоподателя Е. И. И. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 7.50 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната – в частта й, по която е допуснато касационното обжалване;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.