О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
гр. София, 30.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 765 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 433 от 25.01.2010г. на Хасковски окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 455/2009г., с което са осъдени М. Н. Ш. , Б. Х. Ш., Б. Х. Д., Н. Х. А., всички от с. Д. да заплатят на „К” Е. – гр. Х. сумата 93 673 лв., представляваща подобрения, извършени в недвижимия имот. С решението също така е оставено в сила решението на Хасковски районен съд по гр.д. № 158/2008г. в частта, с която е отхвърлено възражението за право на задържане върху имота по чл. 72, ал.3 ЗС.
Касационна жалба е подадена от ищците М, Б. Х. Ш., Б. Х. Д. и Н. Х. А., чрез пълномощника им адв. Д. Те намират обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовават на т.3 от визираната разпоредба като считат, че съдът е разрешил процесуалния въпрос допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се предявява и разглежда възражение по чл. 74, ал.1 ЗС и то след като този въпрос е разрешен с влязло в сила решение от ВКС. Развиват аргументи, че въпросът е от съществено значение за развитието на правото, тъй като след влизане в сила на новия ГПК въпросът е решаван противоречиво и практиката следва да се уеднакви.
Ответникът по касационната жалба „К” Е. гр. Х. взема становище, че жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството пред първата инстанция е по иск по чл. 108 ЗС за собственост на масивна едноетажна сграда – автосервиз с идентификатор 77195.744.237.1 по кадастралната карта на гр. Х., предявен от Х. М. Ш. , заместен по време на процеса от наследниците си – касатори в настоящето производство, против „К” ЕООД. С решението на Хасковски районен съд искът за собственост е уважен и е постановена отмяна по чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на констативен нотариален акт за собственост. Съдът е отхвърлил заявеното от „К” Е. възражение по чл. 72, ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на подобренията и разноските. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „ само в частта, с която е отхвърлено възражението за задържане, с изтъкване на съображения, че в действителност дружеството искало да претендира заплащане на подобренията в имота като недобросъвестен владелец. С въззивната жалба е предявено възражение за заплащане на подобренията на стойност 116 829 лв. Съдът е приел, че няма пречка да разгледа това възражение за първи път като се е позовал на ТРОСГК № 1/2001г. по т.гр. д. № 1/2000г. и след като е обсъдил събраните доказателства е уважил възражението за сумата 93 673лв., представляваща стойността на вложените от „К” Е. средства за изграждане на сградата.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторите изтъкват хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като считат, че по въпроса за допустимостта на възражението за заплащане на подобрения за първи път във въззивната инстанция има противоречива практика, както и че този въпрос е от значение за развитието на правото. Досежно първата предпоставка се позовават на Решение № 366 от 05.06.2007г. по гр.д. № 233/2006г. на ІІ г.о. на ВКС, приложено към делото/л.8 от първоинстанционното дело/. С това решение е разрешен спор за нищожност на договора, с който наследодателя на ищците е придобил чрез търг от публичния изпълнител собствеността върху имот пл. № 1* по плана на м. Каменец, гр. Х., както и иск за собственост на построената в имота масивна сграда, предявен от „К” Е. против Х. М. Ш. и СД „К”. Първият иск е приет за недопустим, а вторият е отхвърлен, като само е отразено в мотивите, че дружеството е направило разходи за строителство на сградата, които могат да са обект на облигационна претенция. Следователно това решение е неотносимо към спора по същество, а още по-малко към процесуалният въпрос за допустимостта на възражението за подобрения. В случая исковата молба е предявена на 26.11.2007г. и производството пред първата и пред въззивната инстанция се развива по реда на отменения ГПК. Поради това доводите на касаторите за необходимост от развитие на правото чрез отговор на въпроса допустимо ли е предявяване на това възражение за първи път във втората инстанция при действието на новоприетия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, са неотносими към конкретния спор.
Независимо от това, съдът приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване служебно с оглед проверката за допустимост на решението относно претенцията за подобрения, предявена пред въззивната инстанция. Съгласно указанията на ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г., т.1 служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Поради това ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая, ако се приеме тезата за недопустимост на възражението пред въззивната инстанция то това би обусловило недопустимост на постановеното осъдително решение по това възражение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, с която е уважено възражението на „К” Е. за заплащане на извършени подобрения в имота. В останалата част относно отхвърлянето на възражението за право на задържане въззивното решение не е обжалвано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 433 от 25.01.2010г. на Хасковски окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 455/2009г. в частта му, с която е уважено възражението на „К” Е. за заплащане на извършени подобрения в имота в размер на 93 673лв. по касационната жалба на М. Н. Ш. , Б. Х. Ш., Б. Х. Д., Н. Х. А., всички от с. Д., община Ч..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1873,50 /хиляда осемстотин седемдесет и три цяло и петдесет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: