Р Е Ш Е Н И Е
N 705
гр.София, 20.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участие на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 399/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./, във връзка с §2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”О. , гр. Б., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 3 от 28.01.2008 г. на Апелативен съд – гр. Б., постановено по т.д. № 159/2007 г. , с което е оставено в сила решение № 142 от 03.07.2007 г. по т.д. № 216/2006 г. в обжалваната му част. С посоченото решение е уважен предявеният от „Р” ЕО. , гр. С. иск за заплащане на сумата 31 241.56 лева по фактура № 1000010250/17.05.2004 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, на основание чл.327, ал.1 ТЗ и на сумата 7 510 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 17.05.2004 г. до 29.05.2006 г.
В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на решението на основанията по чл. 218б, ал.1 б.”в” ГПК/отм/. Правят се доводи за неправилно възприемане на стоковите разписки, въз основа на които е била издадена и посочената фактура, предвид направеното оспорване на истинността им. Твърди се, че стоковите разписки са не са подписани от представител на дружеството и не е давана заявка за доставка на стоките, описани в тях. Издадената от ищеца фактура не е подписана от представител на ответника, не е включена в счетоводна сметка „Доставчици”, нито в дневника за покупките. Касаторът счита, че след като не е доказано наличието на договорни отношения с ищеца за тези стоки, нито тяхното получаване, то не се дължи и заплащане стойността на доставката. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част, с произтичащите правни последици.
Ответникът по касация „Р” ЕО. , гр. С. представлявано от управителя М. В. – И. , чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. По съображения в писмен отговор моли да се остави в сила обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение за уважаване на обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ за сумата 31 241.56 лв. по фактура № 1* от 17.05.2004 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.06.2006 г. и лихва за забава в размер на 7 510.04 лв. за периода от 17.05.2004 г. до 29.06.2006 г., въззивният съд е счел, че за периода 2003 – 2004 г. между страните са съществували трайни търговски отношения. Ищцовото дружество е доставяло на „М”О. различни стоки – гипсокартон, дюбели, периферни таванни профили, алуминиеви ъгли винтове за надлъжно съединяване и др., като доставките са извършвани направо на обектите на ответника, за което са оформяни стокови разписки, а въз основа на тях са издавани фактури. Въз основа на графическите експертизи, приети във въззивното производство, Бургаският апелативен съд е направил извод, че подписите, положени под „приел” в оспорените стокови разписки №№ 1* от 19.03.2004 г. и №№ 1* и 1391 от 24.03.2004 г. е положен от името на ТД ответник от лицето И. Д. , който е получавал стоки от ТД ищец и за предходни периоди и е оформял изследваните от вещото лице – графолог 38 бр. стокови разписки,издадени за периода 2003 – 2004 г. Счетени са за неоснователни доводите на ответното дружество във връзка с липсата на данни за приемане и осчетоводяване на издадената въз основа но спорните четири стокови разписки фактура. Изразено е становище, че неосчетоводяването на фактурата не би могло да рефлектира върху правата на продавача да получи цената на доставени от него стоки, след като е доказано доставянето им и съответно получаването им от представител на дружеството – купувач.
В???????то ??????? ? ??????????? ????????? ? ????????.
??? ????????????? ?? ?????????? ????????????????? ??????? въззивният съдебен състав ? ???????? ???????? ???????? ? ?????????? ?? ???????????? ?? ????? ?????????????, ???????? ????????????? ????? ?? ??. 188 ??.1 ???/отм./, ???????? ?? релевираните от страните доводи и възражения по съществото на спорното материално право. Напълно правилен е изводът, че между търговските дружества, страни в процеса, са съществували трайни търговски отношения за периода 2003 г. – 2004 г. по договори за покупко-продажба на различни стоки/ гипсокартон, рапидни винтове, дюбели и др./, необходими за осъществяване на вписания в търговския регистър предмет на дейност на „М” ООД. Този извод е основан на представените пред първата и въззивна инстанции писмени доказателства – двустранно подписани стокови разписки и издавани въз основа на тях данъчни фактури, заявки за извършване на транспортни услуги и на установената от свидетеля Л търговска практика в отношенията между страните по търговските сделки, свързана със заявяване и получаване на съответните количества строителни материали на обектите на ответника/касатор/, както и на икономическата и графична експертизи/основни и допълнителни/, изготвени съответно от вещото лице Д. Г. и от вещото лице – криминалист К. Г.
??????но ?????????та по същество ? ????? ?? ?????????? ??????????? ?? търговското дружество – ??????? ?? ??????????? ?? ??????? ?? ?????????? стокови разписки ? ????????? ??????????? ???????? ?? ???????, ???????? ??? ?????????????? ????????? ??????? ?? дружеството -???????? ?? ????????? ???? по процесната фактура. ? ?????????????? ???? ??????? ? ???????? ????????? ????????? ?? ? ??????? ??????????? ?? разписките, въз основа на които е издадена данъчната фактура ? ?? ? ?????? ??????? ???????? ??????????????? ????. ????????????????? ???????? ?? ??????????? ?? И. Д. ??????????????? ????????? ?? ???????? ?? ??????????? ?????, ???????? ? ???????? ?? апелативната инстанция, ????????? ? разписките ?? ???????????? ?????, ???? ???????????? ?? ????? ? ???? ???????? ?? ???????????? срокове за отложено плащане, ????????? ?? ?????? ?? ??????? ????? ????????о. ??????? ?? ????? ?? ???????? ?????????????? ?? Илия Д. ?? ??????? ?? ????? ?? ????????? ??? ?????????? ?? ??????? ? ??? ?????????? ???????? ?? ?????? ?? ?????, ? ????? ???????????? ?? ??. 301 ??. ?? ?????? ?? ?? ?????????? ????????????? ?? ???????????????? ?? ?????? ?? ???????? ?? ????????? ??? ?????????????? ????? ???????? ?? ????? ?? ?????????, ??????? ???? ?????????? ??, което в случая е станало с получаването на издадената въз основа на разписките данъчна фактура № 1* от 17.05.2004 г.
Законосъобразно е застъпеното от въззивната инстанция становище по доводите на „М” О. , поддържани и в касационната жалба, във връзка с неосчетоводяването на фактурата, невключването й в дневника за покупките, както и в Справка – декларация за дължим ДДС. В случая, вземането на ищцовото дружество за цената на доставените стоки не е обусловено от осчетоводяването на издадената данъчна фактура, тъй като основанието за плащане е предаването на стоките/ чл. 327 ал.1 ТЗ/ и изтичане на уговорения срок за отложено плащане, отразен в двустранно подписаните стокови разписки. Независимо от обстоятелството, че фактурата е първичен счетоводен документ, липсата на подпис на съответното длъжностно лице на ТД – касатор и липсата на данни за записването й във вторичните счетоводни документи, като носители на диференцирана информация по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството, не може да рефлектира върху направеният от АС – Бургас извод относно валидността на сключените договори за търговска продажба и доказаното изпълнение на задълженията на продавача. От друга страна, в случая не се поставя въпрос за доказване на регистрирана стопанска операция, нито за доказателствения характер на търговските и счетоводните книги съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ и изискванията за тяхното редовно водене, в съответствие с задълженията по Закона за счетоводството/ чл.53 ТЗ и чл.55, ал.2 ТЗ/. Това обуславя неоснователността на доводите на касатора в тази насока.
По изложените съображения и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от жалбата, не са налице основания за касиране на обжалваното въззивно решение.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация по чл.64, ал.2 ГПК/отм./ е неоснователно, поради липса на доказателства за направени разноски за производството пред ВКС.
Така мотивиран, ?????????? ?????????? ???, ?????? ?? ????????? ???????, ????? ?????????
? ? ? ? :
?????? ? ???? ??????? № 3 от 28.01.2008 г. на Апелативен съд – гр. Б., постановено по т.д. № 159/2007 година.
??????????? :
???????: